Ако не реализираме проектите за модернизация на въоръжените ни сили сега и се забавим още година-две, тези проекти ще ни струват по-скъпо, заяви пред БНР вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
"Дори вземете тези португалски F-16: преди седем години, когато са ни предлагани за първи път, са били със стойност с 600 млн лева по-малко. Нещата във времето няма да стават по-евтини. И ако сега ние забавим проектите поради други възникнали приоритети в държавата, поради неразбиране или лобиране, което може да ги стопира (защото лобиране има и няма какво да се лъжем - то е и вътрешнополитическо и вътрешнополитическо), ако поради някоя от тези причини ние не спрем проектите, те ще ни излязат на цените, които сме гласували като суми - за самолети, за бронирани машини и за кораби", каза той.
Големите икономики като Испания, Италия и Германия отделят около 1% от БВП за отбрана, посочи Каракачанов в анализа си на постигнатото на срещата на НАТО в Брюксел и решението разходите за отбрана да нарастват и да достигнат между 2 и 4%.
"Всъщност критиката не беше насочена към много страни като България или пък Румъния, която е изпълнила своя план "предсрочно", или Гърция, която също харчи повече от 2 процента от своя брутен вътрешен продукт за отбрана. Беше един дебат предимно между големите европейски икономики - и това беше аргументът на Тръмп и на Съединените щати - визията за това кога трябва да се достигне този процент", каза министърът на отбраната.
"Не отделяме двата процента с усилие. При разсрочените плащания, които се предвиждат и в трите проекта за модернизация това няма да са непосилни разходи за българския бюджет, увери още министър Каракачанов.
„Няколкостотин милиона лева на година не са непосилни. Те са възможни и реални. Смятам, че двата процента, които България е заделила, на този етап са достатъчни. Ако самите проекти за модернизация на армията вървят с нормалния си ход, ако свършим и другата работа по поддръжка на част от техниката, която имаме, може би ще ги достигнем и преди 2024 година“, каза още той.
САЩ поставят въпроса за разходите в НАТО и справедливото им поделяне още от създаването на алианса, но по времето на Студената война не е бил толкова актуален. От 2011 година Америка дава ясни сигнали в тази посока – че ако Европа не тръгне да плаща повече НАТО или ще стане по-слабо, или излишно.