Не съществува дебат „Не на Европа“, но не можем да продължим без радикални промени.
Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на лекция пред завършващите Българското училище за политика „Димитър Паница“, която се проведе в град Правец.
Пред представители на политически партии, местната и съдебната власт, бизнеса и неправителствени организации вицепрезидентът представи своя прочит на предизвикателствата пред европейския проект, неговото развитие и Българското председателство на Съвета на ЕС. В оживена дискусия випускниците споделиха вижданията си за бъдещето на Европа, съобщиха от прессекретариата на президента.
Илияна Йотова е убедена, че ако в най-спокойните години на ЕС бяха създадени подходящите политики, страните членки щяха успешно да посрещнат последствията от икономическата криза и гражданите да почувстват защо им е необходима Европа. Като пример за такава политика Илияна Йотова посочи европейския стълб за социални права, обявен миналата година в Гьотеборг.
„Винаги съм настоявала да се засилят контролните механизми на Европа и да се наказват държавите членки, които допускат висок процент безработица“, отбеляза вицепрезидентът.
„Може би не си даваме сметка, че най-сериозната криза в ЕС е в дефицита на идеи“, заяви Илияна Йотова и подчерта като резултат от това засилването на антиевропейските гласове. По думите й в реална заплаха се превръща изграждането на кампанията за предстоящите през 2019 г. европейски избори върху антиевропейска и антимигрантска риторика.
„Звучащото на пръв поглед немислимо и безсмислено – голям дял на евроскептици в Европарламента – може да се окаже факт и първа стъпка към обезсмислянето на ЕС“, каза вицепрезидентът. „Национална държава и суверенитет не означават антиевропеизъм. Интеграцията не означава загуба на суверенитет. Означава развитие и високи стандарти“, убедена е Илияна Йотова.
Вицепрезидентът открои основните предизвикателства пред ЕС днес. Година след като британският премиер Тереза Мей официално активира член 50 от Лисабонския договор, все още остават нерешени много въпроси, свързани с напускането на Великобритания. С „Брекзит“ до голяма степен е свързан и бюджетът на Общността след 2020 г.
„От разпределението на средствата зависи как си представяме развитието на Европа“, подчерта Илияна Йотова. Вицепрезидентът е категорична, че кохезионната политика не трябва да бъде орязвана или замествана от плана „Юнкер“, който работи за инвеститорите и големите икономики.
Илияна Йотова посочи особено важната роля на националните парламенти и местната власт в преговорите за Многогодишната финансова рамка. „Използването на европейските средства трябва да излезе от графата „усвояване“ и да бъде инструмент за развитие и обвързаност в общия икономически модел за Европа – така, както разбираше това Делор“, заяви вицепрезидентът.
Илияна Йотова е категорична, че един от основните приоритети на европейските политики трябва да бъдат младите хора. Вицепрезидентът се обяви за значително разширяване на обхвата на „Еразъм+“ и на ресурсите за борба с младежката безработица. Необходимо е насърчаване на програми като „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“ с цел да се продължат действията, насочени към лица от всички възрасти и особено към младите хора, каза Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи необходимостта от институционална реформа – от законодателните предложения през отношенията вътре в Съвета и отношенията с националните парламенти до комуникацията и посланията, които трябва да стигнат до всеки европейски гражданин.
Илияна Йотова е убедена, че Европа трябва да върне лидерските си позиции на международната сцена, активно да участва в регулирането на конфликтите, а не да бъде наблюдател. „Така по-лесно би могла да управлява миграционната криза, превърнала се етикет на този мандат“, отбеляза вицепрезидентът. По думите й, сигурността е главно предизвикателство предвид данните за 30 хил. потенциални терористи в Европа, както посочи тези дни в София директорът на Европол. „80% от европейците искат ЕС да бъде гарант за тяхната сигурност и безопасност“, заяви Илияна Йотова.
По темата за Българското председателство на Съвета на ЕС вицепрезидентът посочи, че са необходими конкретни резултати по приоритета „Западни Балкани“. „След 30 юни трябва да говорим за процеса от София“, отбеляза Илияна Йотова. Като изключително трудна и деликатна определи вицепрезидентът ролята на България да бъде посредник между ЕС и Турция.