Реформаторски блок – Глас Народен застава в категорична подкрепа на националното достойнство и суверенитета на българската нация.
Не коментираме тона на руския патриарх, който е пореден пратеник на Кремъл, демонстрирал арогантно и надменно отношение към нашата национална идентичност и историческа памет. Убедени сме, че служител на КГБ на СССР, службата която преследваше свещеници, не може да бъде говорител на християнските ценности. Определяме като недопустима липсата на реакция на българските държавни институции срещу опита привързаността на българите към православната вяра да бъде използван за промяна на политическите приоритети на държавата ни.
За Реформаторски блок – Глас народен е неприемливо поведението на българския президент, който според Конституцията на РБ, чл.92 (1) олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Приемаме отказът му лично и публично да заяви ясна позиция, като съгласие с домогванията на Кремъл за намеса във всеки аспект от политиката и културата на нашия народ.
Заявяваме, че президентът беше длъжен да защити свободата и правото на българите да почитаме всяка жертва, паднала в името на свободата ни, да зачитаме и да уважаваме всеки човешки живот и всяка личност, независимо от националната принадлежност. Това е постижение на собственото ни българско самосъзнание, с което се гордеем, и няма да допуснем да бъде погазвано нито от чужди институции, нито от собствения ни държавен глава.
Настояваме за обяснение на президента Радев пред българските граждани – защо вместо да бъде изразител на българската национална гордост и достойнство, изграждани в хилядолетна култура, той се превърна в слушател на чужда имперска воля, и то точно при честването на Националния празник на България. Настояваме за незабавно и категорично разграничаване на лидерите на управляващото мнозинство и правителството, от позицията на партия „Атака“ и нейния лидер Волен Сидеров, които потъпкаха историята на българското възраждане и се отрекоха от вековните борби на българския народ за църковна и национална независимост. Липсата на такава реакция би означавала, че мнозинството и управлението на България са заложник на партия, проводник на кремълския имперски национализъм.
Управление, зависимо от такава воля, не може да постигне нито заявените външнополитически цели, нито да реформира държавата ни по модела на развитите европейски общества.