Насилието над жени все още е сериозен проблем в Европейския съюз. От петнадесетгодишна възраст, в целия ЕС една от всеки три жени е била жертва на физическо насилие, на сексуално насилие или и на двете. Това все още е проблем и в България: 38% от българските жени са посочили, че са претърпели такова насилие от бивш партньор.
Това заявяват еврокомисарите Мария Габриел и Вера Йоурова в съвместно изявление за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Изявлението е изпратено до медиите от пресслужбата на Представителство на ЕК в България и го публикуваме без редакторска намеса:
"Очевидно е, че мащабът на насилието над жени засяга дълбоко нашите общества: от децата, растящи в разбити семейства, където те често са странична жертва на такова насилие, до огромната икономическа цена, която плащаме. Разходите за здравни и правни грижи, както и икономическите загуби от това, че жените не могат да работят, се изчисляват за ЕС на повече от 225 милиарда евро.
Ние наистина вярваме, че Истанбулската конвенция е един от инструментите, които могат да помогнат това да се промени. Чухме някои митове за Конвенцията, които се разпространяват в България. Днес бихме искали да разсеем тези неистински твърдения.
За какво всъщност става дума в Истанбулската конвенция? Преди всичко за предотвратяване на насилието над жени, включително домашно насилие, и за по-добра защита на жертвите от насилие. Конвенцията задължава държавата да се ангажира с насилието над жени във всички негови форми и да преследва извършителите. Ние трябва да направим всичко по силите ни, за да спрем това насилие и да подкрепим жертвите. Ратифицирането на Конвенцията е важна стъпка в тази посока.
Нека бъдем ясни: против основите на едно семейство е, когато съпруг пребива или изнасилва съпругата си. Искаме да разсеем погрешната информация, която се разпространява в България относно Конвенцията. Не става дума за инструмент за оформяне възприятието на пола или за идеологии, нито се изисква от страните да разрешат еднополови бракове. Всъщност не се споменава никъде за правно признаване на еднополовите бракове – тази тема е извън обхвата на Конвенцията. Накрая, тя също така не задължава страните да провеждат уроци в училищата за сексуалната ориентация или за половата идентичност.
Вместо това Конвенцията ще гарантира важна подкрепа на жертвите от насилие - като убежища, психологически и правни консултации или подкрепа с подслон. Ще осигури на жертвите на изнасилвания достъп до специализирани кризисни центрове, където ще могат да получат медицински преглед и юридически консултации, както и подкрепа за преодоляване на травмата. Благодарение на тази конвенция, полицаите и лекарите ще получат подходящо обучение, за да могат да подкрепят жертвите по най-добрия възможен начин – като например се улесни явяването на свидетели по делата за насилие, и ще се гарантира, че децата, станали свидетели на такова насилие ще получат защита и подкрепа.
Прекратяване на насилието над жени и подкрепата за жертвите трябва да бъде приоритет за всички нас. 47 държави вече са я ратифицирали. Ние насърчаваме и искрено се надяваме, че скоро ще последва България. Няма време за губене".