Парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс /НК/, с които се инкриминира незаконният добив на подземни богатства на територията на страната. "За" гласуваха 102-ма депутати, двама бяха "против" и 39 се въздържаха.
Който извършва добив на подземни богатства без предоставена концесия или когато действието на предоставената концесия е спряно, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева, предвиждат измененията. Санкцията се налага и на онзи, който държи, съхранява, транспортира, преработва или отчуждава незаконно добити подземни богатства. Предвиденото наказание нараства, когато предметът на престъплението е в големи или в особено големи размери и случаят е особено тежък.
С промените в НК се въвеждат и изискванията на няколко директиви на ЕС. Предвижда се установяването на минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областта на атаките срещу информационните системи. Въвеждат се разпоредби относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне. Със законопроекта се предлага допълнение на действащата уредба с оглед на по-ефективно противодействие на тероризма, като се разширява и обхвата на подбуждането към и заканата за извършване не само на тероризъм, но и на свързаните с тероризма дейности. Въвежда се нов квалифициран състав на кражбата, когато деянието е извършено с цел тероризъм.
В действащата нормативна уредба пиратството е признато само по отношение на въздухоплавателен съд, но по отношение на кораб няма регламентация. В тази връзка се предлага да се добави и кораб. По този начин всеки неправомерен акт на насилие, задържане или грабеж в открито море или в международни води, извършен от екипажа на частен плавателен съд, с лични цели и насочен срещу друг плавателен съд, неговия екипаж или имущество, е предвидено да се наказва като "морско пиратство".