Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков съобщи, че в рамките на бюджетната процедура ще се търсят възможности подоходният критерий за семейните помощи за деца да бъде завишен. Петков каза това по време на заседанието на парламентарната социална комисия.
По думите на министъра завишението на границата на достъп до помощи е необходимо, защото доходният критерий трябва да се съобрази с очакваното увеличение на минималната работна заплата за следващата година - от 460 на 510 лева. Сега доходният критерий е 400 лева. Според МТСП увеличението трябва да е с размера на увеличението на минималната работна заплата. Идеята на исканото нарастване е да не се допуска отпадане на работещи семейства с по-ниски възнаграждения от обхвата на семейните помощи за деца.
Ще се търсят и възможности за увеличение и на самите семейни помощи за деца.
В края на август в нито една икономическа дейност няма договорени минимални осигурителни прагове, каза в отговор на въпрос Бисер Петков. По думите му това е очаквано, заради категоричната позиция на работодателите, които настояват за отпадането на минималните осигурителни доходи като остаряла практика. Предстои да се вземе решение дали да има административно завишаване на сегашните нива или те да бъдат запазени. Министърът припомни, че миналата година не е имало административно повишение, а увеличението беше на тези позиции, които бяха на минимална работна заплата.
В НСТС дебатът предстои и трябва да се намери решение за бюджета за следващата година, заяви Бисер Петков, цитиран от БТА. Той съобщи, че министерството ще инициира дискусия за необходимостта от минималните осигурителни прагове - да се претеглят всички "за" и "против", защото е явно, че процесът е блокиран за втора година и не може така да се остави. Според Бисер Петков проблемът е, че покритието в България с колективни трудови договори е сравнително малко, а праговете могат да бъдат заменени с колективни трудови договори на браншово ниво.
Бисер Петков допълни, че стоят въпросите, ако отпаднат минималните осигурителни доходи, какво става със сектори, в които има сивота, както и доколко съществуването на минималните осигурителни прагове наистина води до изсветляване на икономиката или функцията им е изчерпана.
Над 230 милиона лева са заделени по линия на ОПРЧР за борба с младежката безработица, съобщи министърът в отговор на въпрос. Парите са за дейностите, насочени към обучение, наставничество на работното място, повишаване на професионалните умения. Другата насока, в която са фокусирани тези схеми, е активиране на младежите, които нито работят, нито учат. Очаква се около 30 000 младежи да получат работа в резултат на схемите по ОПРЧР, като целта е устойчива заетост.