Европейският съюз може да спре пет от оперативни програми “Иновации и конкурентоспособност”, “Наука и образование за интелигентен растеж”, “Транспорт и транспортна инфраструктура”, “Региони в растеж” и “Околна среда”, става ясно от Доклада на вече бившия служебен вицепремиер по европейските фондове Малина Крумова, който е публикуван на страницата на Министерски съвет.
За да не се стигне до това кабинетът “Борисов “3 има два месеца, за да изпълни шест от т.нар. “предварителни условия”, които са заложени в Споразумението за партньорство.
Крумова в Доклада си посочва: “За изпълнението на оставащите тематични условия е необходимо приемането и на няколко стратегически документа - актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура; актуализираната Национална стратегия за развитие на научни изследвания, Иновационна стратегия за интелигентна специализация в срок май 2017 г. и Интегрираната транспортна стратегия в срок юни 2017 г. Очакванията са горепосочените срокове да бъдат спазени и държавата да докладва до Европейската комисия изпълнението на всички условия, както е необходимо – до 30 юни в Годишните доклади за изпълнение на програмите и до 31 август в Доклада за напредъка по Споразумението за партньорство”.
От Доклада на вече бившия служебен вицепремиер по европейските фондове става ясно още, че е забавено изпълнението на редица от европейските програми и има потенциален риск от загуба на евросредства.
Ето програмите, които са залегнали в Доклада на Крумова:
"Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР)
Основно действие, което трябва да се предприеме във връзка с програмата, е приемането на Национална стратегия за развитие на научните изследвания, която има пряко отношение към изпълнението на приоритетна ос 1 избягването на загуба на средства по бюджетните ангажименти за 2014 и 2015 г. и към едно от предварителните условия.
Във връзка с констатациите и препоръките от превантивен одит на ЕК, който идентифицира необходимост от коригиране на системата за управление и контрол по отношение на разделението на отговорностите в рамките на МОН между УО и бенефициентите, е извършен анализ на програмата и са подготвени конкретни предложения за промени с поемане на конкретни срокове за изпълнение, които водят до подобряване на системите за управление и контрол (например промяна на вътрешните правила на МОН, с което се разграничено функциите на УО на програмата, който е част от структурите на МОН и бенефициента МОН; промяна в процедурен наръчник на ОПНОИР с което се цели да има още по ясни и прозрачни правила за работа на УО на всяко ниво от процедурата до изпълнението на проектите и програмата; подобряване на административния капацитет на УО и т.н.). Изготвеният план за действие ще бъде одобрен от Министерския съвет.
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК)
Приемането на Иновационната стратегия за интелигентна специализация е основна предпоставка за реализацията на мерките в програмата. Нейното приемане е в пряка връзка със спомената по-горе Национална стратегия за научни изследвания и Пътната карта за научна инфраструктура. Проблеми са идентифицирани по отношение изпълнение целите на основни проекти по приоритетни оси 2 и 4 - липса на средства от сръбска страна за реализиране на проекта за „Премахване на пречките в областта на сигурността на доставките на газ“ (приоритетна ос 4). В края на 2016 г. бе взето принципно решение за разширяване на допустимите дейности по програмата и включване като възможен проект за финансиране изграждането на газовата връзка между България и Гърция. Това би могло да бъде успешна мярка за управление на идентифицираните рискове, но е задължително изменението на програмата да се осъществи максимално бързо, както и да не се забавя по никакъв начин подготовката на Българо-гръцката връзка. Все още промяната на програмата не е стартирана, поради известно забавяне с анализа „разходи-ползи“ по двата проекта, който цели да идентифицира конкретният възможен максимален размер на безвъзмездна помощ по линия на ОПИК.
Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС)
На първо място е необходимо ускоряване на мерките, свързани с установяването на отговорностите на собствениците и операторите при предоставянето на ВиК услуги, регулирането на тези услуги. Необходими са и законодателни промени, за да се гарантира устойчивостта на сектора и способността за възстановяване на разходите за инвестицията в инфраструктурата и по-нататъшното й развитие без да се разчита на безвъзмездно финансиране. От изключително значение е МРРБ да припознае своята водеща роля в процеса, включително и чрез налагане на политическа визия.
Изпълнението на приоритетна ос 1 „Води“ е пряко свързано с тази реформа и зависи от реализацията на проекта за изработване на Регионални пред-инвестиционни проучвания (РПИП) с бенефициент МРРБ, както и от предприемането на действия за завършване на реформата. Налице е съществен риск от неизпълнение на индикаторите в Рамката за изпълнение на програмата, което ще провали осъществяването на един ключовите приоритети на България в област „Околна среда“. Необходими са и политическа воля и експертен капацитет за предприемане на коригиращи действия с цел избягване на риска от загуба на средства в края на 2018 г. по двата фонда, финансиращи програмата – за ЕФРР загубата се оценява на около 16 млн. евро, а за КФ (приоритетна ос „Води“) под риск са около 3 млн. евро.
Предвид предстоящите срещи с ЕК по горните теми, са проведени редица срещи с МОСВ, МРРБ, Световна банка, КЕВР и ЦКЗ с цел формулиране на обща позиция.
Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР)
Една от важните области, финансирани по ОПРР, е здравната инфраструктура, към която е насочена приоритетна ос 4 на програмата с ресурс от 163.5 млн. лв. Дейностите се планира да бъдат осъществени чрез „голям проект“ като се очаква процедурата, по която да кандидатства Министерство на здравеопазването, да бъде обявена през м. септември 2017 г. от МРРБ.
Идентифициран е и потенциален риск от непостигане на индикаторите по приоритетна ос 1 на ОПРР, поради късното финализиране на стратегиите за устойчиво градско развитие на общините. УО на ОПРР изготви анализ на инвестиционните програми на 39-те общини на градове от 1-во до 3-то йерархично ниво с предложения за мерки за минимизиране на рисковете от неизпълнение на етапните цели за индикаторите за продукт. В ход е обсъждане на изменение на Оперативната програма, с което да бъдат отразени необходимите промени за постигане на заложените междинни и крайни индикатори.
Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“
Основните усилия трябва да бъдат насочени към преодоляване забавянето в стартирането на участък Лот 3.2 от АМ „Струма“, за да се осигури завършване на обекта в срока на допустимост и да не се допусне загуба на средства. На този етап е ключово да се отстоява избраният вариант за изграждане на участъка на национално и на европейско ниво, при спазване на всички процедури по екологичното законодателство и гарантиране на високото качество на Докладите за оценка на въздействието върху околната среда и оценка на съвместимостта с целите на Натура 2000. Поради високата вероятност част от дейностите по Лот 3.2. да не завършат в периода на допустимост е необходимо АПИ да планира изграждането на резервен проект. Предвид ограничения бюджет по ОПТТИ, за реализацията на Лот 3.2. е необходимо да бъдат осигурени допълнителни средства с индикативен размер 400 млн. евро.
На 20.04.2017 г. ревизиран финален вариант на формуляра за кандидатстване за финансиране на Лот 3.1, Лот 3.3 и тунел „Железница“ от АМ „Струма“ е представен на JASPERS за получаване „Становище за завършване“. На същата дата е избран идеен проект за изграждане на Лот 3.2, участък „Крупник – Кресна“ включващ подробно геодезическо заснемане и инженерно-геоложко проучване и парцеларен план за този участък от автомагистралата въз основа на който следва да се възложи проектирането на фаза технически проект и строителство. Към настоящия момент Агенция „Пътна инфраструктура“ провежда процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и оценка на съвместимост (ОС) за инвестиционното предложение „Подобряване на трасето на Лот 3.2 на АМ „Струма“. Планирано е тръжните процедури за избор на изпълнители на проектирането и строителството и на консултантската услуга да бъдат обявени през м. ноември/декември 2017 г. а стартирането на работите да започне през м. май 2018 г.
Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ)
Програмата е насочена основно към публичния сектор и основните рискове произтичат от успешното прилагане на приетите Пътна карта и Стратегия в областта на административната реформа, както и от Стратегиите в областта на съдебната реформа и на електронното управление.
Наблюдава се забавяне в изпълнението на проектите по две от приоритетните оси на програмата -в областта електронното управление, административната и съдебна реформи. Все още по приоритетна ос 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ съществуват процедурни проблеми при възлагането на обществени поръчки и осигуряването на капацитет за управление и изпълнение на проектите. Предприети са мерки за ефективно функциониране на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) по отношение функциите й за съгласуване на проекти, свързани с електронното управление. Това има и хоризонтален ефект за всички мерки, финансирани по оперативните програми, които предвиждат разработване и внедряване на информационни системи и/или IT инфраструктура.
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР)
Програмата среща затруднения по отношение на определяне на приложимия режим на държавни помощи за много от мерките предвидени за финансиране. Честото използване на помощта „De minimis“ крие риск да постави в невъзможност много от бенефициентите да подават проектни предложения, тъй като ще са надхвърлили лимита от 200 хил. евро за три години. В тази връзка се провеждат срещи с представители на Министерство на финансите и Управляващите органи за разглеждане на стоящите хоризонтални въпроси в областта на държавните помощи и обсъждане на конкретните проблеми.
Програма за Морско дело и Рибарство (ПМДР)
С цел ускоряване изпълнението на програмата бяха обявени 4 процедури: по мярка 1.8 „Рибарски пристанища, кейове за разтоварване, рибни борси и покрити лодкостоянки” с бюджет 10, 4 млн. лева, мярка 1.3 „Окончателно преустановяване на риболовните дейности” с бюджет 1, 7 млн. лева, мярка 2.2. „Продуктивни инвестиции в аквакултурите“, Сектор „Рециркулационни системи“ и сектор „Изграждане на нови, както и разширяване и модернизация на съществуващи аквакултурни стопанства“ с бюджет 16.9 млн. лева и мярка 3.2. „Събиране на данни по Национална програма за събиране и управление на данни от Сектор „Рибарство“ 2014-2016г.“ с бюджет 1.2 млн. лева.
Предизвикателствата пред Програмата за „Морско дело и Рибарство“, свързани с недостатъчния административен капацитет на органите, участващи в нейното управление, все още са валидни. В Управляващия орган все още има около 30% незаети щатни бройки.
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
Основно предизвикателство пред програмата все още е гарантирането законосъобразност на приемите при стриктно спазване на разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Налице е също така сериозно забавяне по отношение изпълнението на индикаторите по програмата. Съществува значителен риск от неизпълнение на междинните цели и индикаторите по рамката за изпълнение към 2018 г. Все още предстои МЗХ да изготви анализ на рамката на изпълнение с конкретни цифри по приоритети, фокус области, мерки и подмерки на ПРСР и предложения за достигането на заложените цели.
Създадената работна група за разрешаване на казуса възникнал по отношение на прилагането на критериите за подбор по подадени проекти по подмярка 7.2 във връзка с инвестиции в общински пътища, улици и ВиК, приключи своята работа с доклад и предложения за решение. Остава неразрешен проблема с авансовите плащания на МИГ за изпълнение на стратегиите им както и с неоснователно дългото време за подписване на договорите с бенефициентите по някои от мерките".