Румен Радев положи клетва като петия демократично избран президент на България. Той и вицепремиерът Илияна Йотова ще встъпят официално на "Дондуков" 2 в неделя. Смяната на караула в президентството ще стане с официална церемония. Досегашните стопани на президентстово Росен Плевнелиев и Маргарита Попова ще се оттеглят.
Румен Радев бе избран за президент в сложна политическа обстановка. Правителството е в оставка, парламенттът ще бъде разпуснат и новият държавен глава ще трябва да назначи служебен кабинет. Отговорността на плещите на досегашния летец са големи, затова е важно да се сме наясно и какви са неговите конституционни задължения.
Според Конституцията на Република България президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Той се избира пряко от българските граждани и се счита за обединител на нацията.
Изискването е държавният глава да има навършени 40 г. Румен Радев е на 53 г.
Според чл. 98 президентът насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание. Той отправя обръщения към народа и Народното събрание. Има право да сключва международни договори в случаите, определени със закон.
Негово основно задължение е и да обнародва законите. Разполага с правото да налага вето върху приетите от Народното събрание закони.
Чл. 98, т. 5. гласи, че държавният глава "утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет". Той назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на България при международни организации по предложение на МС и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната.
В следващите пет години Румен Радев ще има правомощията да назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон. Той ще награждава с ордени и медали, дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него.
Ето и останалите правомощия на президента според Конституцията:
- предоставя убежище;
- упражнява право на помилване;
- опрощава несъбираеми държавни вземания;
- наименува обекти с национално значение и населени места;
- информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия;
- след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
- когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
- ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори
Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. Той назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Ръководи и
Консултативния съвет за национална сигурност. Сред правомощията на държавния глава са и обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната
Чл. 103. от Коституцията гласи, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. При този случай обвинението се разглежда от Конституционния съд в едномесечен срок. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.