Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви днес на пресконференция в Благоевград, коментирайки политическата ситуация в страната, че в КНСБ не виждат смисъл "да продължава агонията на този парламент".
"Народът очевидно иска да се върви към избори и аз смятам, че всички разумни и отговорни политици трябва да са го разбрали, каза Димитров. Ние, като най-голямата обществена организация в страната, по никакъв начин не споделяме някакъв патос или припряност в момента за това, че трябва да се променят основните изборни правила в "12 без пет". Това е в нарушение и на изискванията на Венецианската комисия, която казва, че една година преди избори не би трябвало те да се променят."
Според синдикалния лидер това не бива да става "на коляно и от днеска за утре" и той счита за несериозно да се води този разговор през медиите, за да се види коя система е по-добра - дали френската, дали немската, дали някоя друга.
"Такъв разговор очевидно има нужда да бъде проведен, имайки предвид резултатите от референдума, но той трябва да стане с ясни, конкретни, експертни рамки и познания в съответните общности, със съответното спокойствие, което да предполага дълбочината на анализа кои са плюсовете, кои са минусите на тази или онази система", коментира Пламен Димитров.
Всички граждани и организации, които се вълнуват от тази тема, според него трябва да имат възможност да кажат какво мислят. За това по думите му трябва повече време, и той не смята, че може да стане "в рамките на две седмици или месец повече живот на този парламент и на политически формат, който в момента е загубил легитимност по една или друга причина".
По-важна за нас като синдикалисти е темата за доходите, която и през изминалата година беше наш приоритет, заяви Пламен Димитров, цитиран от БТА.
Спрямо 2016 г. е постигнато увеличение от около 650 млн. лв. за бюджетно финансираните дейности с приетия за 2017 г. бюджет, като най-големите печеливши са здравеопазването и средното образование, отбеляза той. Като неуспех в КНСБ отчитат, че са останали недофинансирани някои други сфери като училищното и детското здравеопазване, ниските доходи на работещите в социалните домове, както и в областта на науката.