Парламентът прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на България през 2015 г. В него са разгледани аспекти на основните елементи на системата за национална сигурност, както и съществуващите и зараждащи се рискове, опасности и заплахи за страната, отбелязва парламентарната комисия по отбрана в доклада си по проекта за решение.
Посочени са рисковете и опасностите пред националната сигурност на страната и отбраната в резултат на промяната на стратегическата среда в Европа и Черноморския басейн, породени от нарастващите военни способности на Русия, дестабилизацията на Източна Украйна и в страни от Кавказкия регион. Анализирани са и ответните мерки на НАТО и Европейския съюз за повишаване на сигурността по източните граници. Отчита се влиянието върху националната сигурност на безпрецедентния миграционен натиск, на който са подложени Европа и Балканите, рисковете от разпадаща се държавност в страни от Близкия Изток и Северна Африка, нарастването на опасността от терористични действия и радикализацията във всички страни.
Представени са в основни линии дейностите, осъществени от министерствата и ведомствата в съответствие с функционалните им задължения във връзка с изпълнение на Стратегията за национална сигурност и секторните стратегии.
Отделено е и необходимото място за представяне на дейностите по отношение на сектора за сигурност и отбрана, особено за относително новите акценти като "хибридните войни" и киберсигурността, отбелязва парламентарната комисия по отбрана. Отчетени са и положителните резултати, свързани с приемането на законите за службите за разузнаване и сигурност на Република България и като цяло на системата за защита на националната сигурност.
Стратегическата цел на отбранителната политика е изграждане, в рамките на наличните и прогнозни финансови ресурси, на единен комплект оперативно съвместими въоръжени сили, способни да изпълняват успешно задачите си по трите мисии на въоръжените сили.
Обърната е негативната тенденция на намаляване на бюджета на Министерството на отбраната през последните години, като той е задържан на 1.35 на сто от БВП, както през 2014 г., което е изискване на Програма-2020 и на срещата на върха на НАТО в Уелс. Запазва се структурата и състава и на въоръжените сили в рамките на 37-40 хил. души, стартира изграждането на първите щабни елементи за интегриране на силите на НАТО, изпълнена е интензивна програма за многонационални учения и тренировки, разработен е и Стратегически план за действие на въоръжените сили за защита на страната при кризи.
Отчита се, че не се изпълняват по графика планираните 55 цели от пакета "Цели за способности 2013", както и подготовката на планираните 50 формирования поради недостатъчно финансиране и задържане на процеса на превъоръжаване и модернизация. Не е постигната нужната използваемост на силите и поддържане на необходимите способности за участие в съвместни операции при Военновъздушните и Военноморските сили, като само в Сухопътните войски има доближаване до изискванията по тези основни критерии на НАТО. Завърши сертифицирането на всичките планирани шест батальонни бойни групи, но то е проведено с доста условности поради недоброто състояние на въоръжението, техниката, екипировката, оборудването и материалните средства. Отчита се критичното състояние на изтребителната авиация, проблемите с изпълнението на задачите по Air Poliсing, което наложи промяна на текстове в закона, осигуряващи съвместни усилия за охрана на въздушното ни пространство.
Въоръжените сили участваха в силите за отговор на НАТО, в изграждането на многонационални бойни групи на ЕС, проведоха 266 учения и тренировки, участваха в 14 мисии и операции зад граница и в 182 операции в подкрепа на населението. Приоритизираха се проектите за модернизация в зависимост от потребностите и ресурсите, стартираха вече и първите два от петте проекта от първи (най-висок) приоритет- за придобиване на нов боен самолет и нови патрулни кораби. Въпреки положените усилия не е преодолян некомплекта от личен състав във военните формирования, изостава комплектуването на доброволния резерв за въоръжените сили, което е тревожно и изисква съответни решения, се отбелязва в доклада на комисията по отбрана.
"За" приемането на доклада гласуваха 97 народни представители, "против" 2 и "въздържали се" 14.
Говорителят на ПГ на "БСП лява България" Жельо Бойчев каза, че изводът му от доклада за националната ни сигурност е, че най-големият риск за страната ни е функционирането на институциите ни. Според него докладът е изпразнен от съдържание и съдържа безсмислици и противоречия, както и взаимно изключващите се заключения и констатации.
Янко Янков от ДПС подчерта, че трябва да се осигури необходимият финансов ресурс за сигурността на България, защото в противен случай съществуването на нашата държава е застрашено. По думите му трябва да се осигури необходимата подкрепа на премиера Бойко Борисов по отношение на справянето със заплахите, свързани с бежанския поток. Янков заяви, че една много сериозна бежанска инвазия може да постави държавата на изпитание, което да я разруши.
Ген. Михо Михов от АБВ посочи, че текстът не съдържа аналитичност в дълбочина. Освен това според него е необходим и раздел, пряко засягащ външната политика.