Да бъдат откривани до 35 секции във всички държави, без значение дали са в ЕС или извън него, при 60 подадени заявления, е окончателният вариант на промени в Изборния кодекс, който мнозинството ще внесе за обсъждане в парламента, след като бе отхвърлено ветото на президента върху чл.14.
Това обясни пред журналисти в Народното събрание председателят на правната комисия Данаил Кирилов. Той уточни, че поправките трябва да бъдат приети в разумен срок,който, според него, е между 14 и 30 дни. Първо обаче в "Държавен вестник" трябва да бъдат обнародвани приетите вече изменения в кодекса, и след това да се внесат новите. Те ще гарантират равнопоставеност на избирателите зад граница и, затова, според Кирилов, президентът и омбудсманът нямат основания да сезират за тях Конституционния съд. Още повече, че той вече се е произнасял по казуса със секции в чужбина, считайки принципно, че става дума за организационна работа на държавата, разясни депутатът. Заявленията ще могат да бъдат подавани по интернет и няма да се изисква удостоверяване на подписа на заявителя, идеята била да се ориентира МВнР и изборната администрация.
По думите на Данаил Кирилов, таванът от 60 секции няма да засегне сънародниците ни зад граница, освен в Турция. Очевидно е, смята той, че сериозният проблем там е мобилизация, която се извършва със средства, извън закона. В промените се предвиждат два режима за начина, по който ще бъде определяно къде точно да бъдат разположени местата за гласуване.За държавите, извън Евросъюза, секции ще се откриват по мотивирано предложение на ръководителя на дипломатическите представителства до ЦИК, която ще вземе решението. Дипломатите ще правят предложенията си като отчитат всички законови , обективни и фактически обстоятелства, от които зависи отварянето на секции, като, например сигурността в дадената държава, разпределението на българите там, заявената активност за гласуване.
За страните в ЕС се залага на досега действащата процедура. За държавите, които не разрешават секции, извън посолствата, КС е казал при анализа на този казус, че това зависи от условията на съответните страни,защото някои изискват реципрочност, други налагат ограничения, разясни Кирилов. При писането на новите промени депутатите са се обърнали и към Европейския център за хармонизация на европейското право, съобщи още председателят на правната комисия. Справката оттам показвала, че към момента България има най-либерален режим за откриване на места за гласуване зад граница.