Измененията в закона за лова и опазване на дивеча са постигнати с много компромиси и има пълен консенсус. Насоките на тези промени са към увеличаване на дивечовите популации.
Това обяви пред БНР инж. Юлиян Русев, главен експерт в дирекция „Ловно стопанство“.
Промените в закона въвеждат забрана за използването на капани в улова на определени видове. В България има около 130 хиляди организирани ловци.
Самите ловци не си опазват дивеча като отстрелват първо майката, водача на стадото, най-опитното животно, разказа Русев. Законовите промени включват назначаването на ловни надзиратели към ловните сдружения. Надзирателите трябва да контролират самите ловци, каза Юлиян Русев.
Предложените промени решават част от въпросите. Настоявахме за включването на ограничения, каквито има в държави в западна Европа, но в България те нямат политическа подкрепа, коментира за БНР Васил Василев – главен секретар на Съюза на ловците е риболовците.
Една такава необходима промяна, по думите му, е дивечът, който се отстрелва в ловните дворове, да е „произведен“ от хората които ловуват там. Отхвърлено е било и предложението за въвеждането на минимална площ на ловните дворове - да не се допуска изграждането на ловен двор по-малък от 200 хектара. Сега тези дворове се изграждат по презумпция с малка площ, за да бъде ефективен лова в тях, подчерта Василев. Той акцентира върху качеството на подготовката на младите ловци за спазването на дисциплина при лова.
Васил Василев открои и проблема с неработещата система за санкциониране на нарушителите, което сваля мотивацията и всеки един си мисли, че може да не спазва закона, без да има последствия от това. Налаганите санкции са неефективни, голяма част от тези производства биват прекратени от прокуратурата поради ниска обществена опасност, посочи още Василев.
През последната година са извършени проверки на над седем хиляди дружинки, съставени са множество актове, опонира инж. Русев. Според него обаче много малка част от тези актове биват прилагани и това е големият проблем.