Депутатите почетоха с минута мълчание паметта на бившия министър-председател Димитър Попов.
Министър-председателят на България в правителството, управлявало страната от 20 декември 1990 година до 8 ноември 1991 година, почина на 5 декември.
Попов е роден на 26 юни 1927 година в град Кула. Той завършва право в Софийския университет през 1950. За кратко работи като миньор (1953-1955), след което е юрисконсулт в София. От 1972 до 1990 е съдия в Софийския градски съд. В резултат на протестите от есента на 1990 г. пада правителството на Андрей Луканов. След преговори между БСП и СДС Димитър Попов е избран за премиер. В неговото коалиционно правителство за пръв път влизат представители на опозицията. Икономическият блок е представен от Иван Костов, който е избран за финансов министър, и Иван Пушкаров, който поема икономиката. Виктор Вълков от БЗНС е назначен за външен министър, а Александър Томов е вицепремиер. Докато е на тази длъжност, през 1985 г. той осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е обвинен, че е осквернил надгробния камък на Людмила Живкова, което той твърдял, че е извършил в нетрезво състояние. След като е арестуван Дечев признава и за още две престъпления, които според негови близки са скалъпени – че нападнал постовия пред столичната Пожарна и му отнел автомата, след което нападнал и полицай в квартал „Хаджи Димитър". При нападението войникът пада и си чупи черепа, но след като излиза от кома разпознава Дечев. Върховният съд потвърждава присъдата и тя е изпълнена, след като и Държавният съвет отказва да помилва осъдения. През 1992 се кандидатира неуспешно за президент от Българската национална демократическа партия. Попов става популярен и с репликата - "За Бога, братя, не купувайте!".