Размерът на глобата да се съобразява с имущественото състояние на нарушителя. Това предвиждат разпоредбите в Кодекса за административни нарушения и наказания, който бе пуснат за обществено обсъждане от правосъдното министерство.
Очаква се той да замени сегашния Закон за административните нарушения и наказания, приет през 1969 г. Досега санкциите не се обвързваха със собствеността. В новия кодекс обаче изрично са определени само глобите за длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си.
Другата новост е, че се въвежда съкратен съдебен процес. Подобно на наказателните дела, нарушителите ще могат да признават вина и да искат делото им да се гледано по бързата процедура. Това обаче няма да намалява наказанието, просто ще ускорява делата, пише "Сега".
До 1 млн. лв. ще е глобата за фирми и организации, за които се докаже, че са се обогатили от престъпления като тероризъм, отвличане, фалшифициране на документи, ръководене на организирана престъпна група, замърсяване на околната среда, разпространение на наркотици и др. Санкциите ще се налагат и ако нарушението е извършено от работник или служител на фирмата. Мярката важи и за юридически лица, които нямат седалище у нас.
Предвижда се и давност на административните наказания. Според проекта тя ще бъде 2 г. за нарушения, за които се предвижда глоба над 10 хил. лв. При санкции до 10 хил. лв. давността ще е 1 година. Реабилитация пък може да има две години след изтърпяване на наказанието.