Изготвяната от цели 13 институции единна стратегия за повишаване на събираемостта на приходите и изсветляване на сивата икономика се оказа поредният документ, изобилстващ от общи приказки.
Аналитичната част на стратегията, която обхваща период от 3 години, не изхожда от анализ на конкретни данни, а представлява размишления по принцип за различните проблеми пред събирането на данъците и борбата със сенчестия бизнес. Също толкова общи са и обещаваните мерки за изпълнение на стратегията до 2017 г. Това става ясно от публикувания на сайта на финансовото министерство проект на стратегията. Очаква се документът да бъде внесен в МС до средата на октомври, като приемането му е в изпълнение на критики от ЕК критики за липсата на системен подход за спазване на данъчното законодателство у нас.
Крайният резултат е изключително кратка и неподкрепена с почти никакви данни аналитична част. В раздела за справяне със сенчестата икономика има данни за един-единствен показател - дела на сивата икономика. НСИ мери сенчестия бизнес у нас на 13% от БВП (данни за 2013 г.) срещу 33% по оценка на Световната банка за 2012 г. и 32% от БВП по оценка на Европейската комисия (отново за 2012 г.). Според авторите на анализа преобладаващата част от сенчестата икономика у нас се дължи на недекларирана заетост, като повече подробности не се съобщават. Не се поставят никакви измерими цели за следващите 3 години, мерките са съвсем общи - увеличаване на разкриваемостта на нарушенията, намаляване на обществената търпимост и др., пише "Сега".
В областта на повишаване на събираемостта на данъците кабинетът е обяснил какво означава данъчно несъответствие - размерът на укритите или декларираните, но неплатени данъци, но няма оценка при кои видове данъци този проблем се оценява като най-сериозен. Тук изобщо няма числа. В частта на намаляване на разходите за спазване на законодателството се уточнява лаконично, че времето за плащане на данъци у нас е високо - 454 часа годишно на данъкоплатец.
Срещу това стратегията обещава приемане на нови закони и подзаконови актове и създаване на нови регистри и електронни услуги. През 2016 г. МФ обещава да напише изцяло нов закон за акцизите. Наредбата за отчитане на продажбите в търговските обекти също ще прерасне в нов закон. НАП и митниците ще правят през 2016 г. електронен регистър на констатираните нарушения и издадени актове за тях. До края на 2015 г. НАП трябва да е готова и с нова стратегия за управление на риска. С цел подобряване на събирането на просрочени вземания МФ ще е готово още тази година с информационна система за задълженията към бюджета, която ще събира данни от НАП, митниците и общините. В НАП ще се правят и специализирани екипи за компютърни разследвания. За намаляване на административната тежест пак се обещава по-добър обмен на информация между институциите, повече е-услуги и регистри ще има и в НОИ.