Планът "Юнкер" не е за това, за да казва държавата на бизнеса къде да инвестира. Това каза в сутрешния блок на БНТ зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева.
След 7 г. на тежка криза инвеститорите у нас са притеснени да извадят пари, посочи тя и обясни, че целта на обсъждания с вицепремиера Ивайло Калфин инвестиционен план, подобен на плана "Юнкер", е да се осигури повече "инвестиционен терен". Трябва да разберем какво пречи на инвеститорите, какво трябва да се направи по този въпрос и защо проекти, които трябва да се реализират, на практика не се осъществяват, уточни зам.-председателят на ЕК.
Кристалина Георгиева заяви, че растежът, който се наблюдава в икономиката ни, идва почти изцяло от евросредствата, а не от частни инвестиции. Затова с вицепремиера Калфин обсъждаме какво пречи на икономиката ни и какви мерки трябва да бъдат предприети, за да се отстранят пречките пред развитието й.
По думите й в България има още много "терен" за развитие на биоземеделието например. Зам.-председателят на ЕК заяви, че у нас инвестиционната среда все още не е това, което искаме да бъде.
Кристалина Георгиева обясни, че новият европейски бюджет е ориентиран към насърчаване на инвестициите. По думите й през 2016 г. се очаква в българската икономика да влязат 32 млрд. лв. Зам.-председателят на ЕК заяви, че страната ни е напът да влезе в челната една трета държави членки на ЕС по усвояване на европари.
Георгиева коментира и кризата в Гърция, като каза, че се наблюдава осъзнаване на гръцкия политическия елит по отношение на рисковете, които крие евентуално излизане на страната от еврозоната. Тя бе категорична, че "когато гори у съседа, не е добре за нас", затова трябва да подкрепяме южните ни съседи.
Кристалина Георгиева коментира, че Европа е изправена пред най-тежкия миграционен натиск от Втората световна война и България не може "да си заравя главата в пясъка" по този въпрос. По думите й трябва да кандидатстваме по европрограми и да получим необходимите средства за посрещане на бежанската вълна.