С дълбока скръб научих вестта за неочакваната кончина на д-р Желю Желев. Българският обществен и политически живот, българската държавност загубиха един от ярките свои радетели и лидери, оставил трайна следа в най-новата ни история.
Това написа в съболезнователен адрес Георги Първанов, президент на Република България (2002 – 2012 година).
Той бе един от първите, дръзнали да се противопоставят на предишната система, авторът на книгата „Фашизмът”, инициатор на Клуба за гласност и преустройство, и на Съюза на демократичните сили, негов пръв председател. Това му отреди заслужено място сред знаковите фигури на дисидентството в Източна Европа, отбелязва Първанов.
Като държавен глава, избран за пръв път с преки демократични избори, с неговото име са неразривно свързани първите години на демократичните промени у нас. Отличителна черта в дейността му като политик и държавник бе неговата принципност, политическа смелост и решимост да отстоява своите позиции. Дори тогава, когато те са в разрез с подкрепящото го политическо статукво, допълва президентът.
И като учен, и като политик, и като държавник, д-р Желев не робуваше на догми и авторитети. Винаги търсеше диалог и съгласие по най-значимите цели и приоритети на обществото и нацията, и особено по европейския избор и бъдеще на страната ни. Остро бе неговото чувство за държавност, за отстояване на националните интереси, за приемственост във функционирането на президентската институция. Безспорно той има ключов принос в нейното утвърждаване и изпълване със съвременно съдържание на основата и в рамките на новата Конституция, пише в писмото.
Всичко това му извоюва заслужен международен авторитет. Той беше радушно и с уважение приет и на Запад, и на Изток, и тук, на Балканите. Което намери продължение в създадения по-късно по негова инициатива Балкански политически клуб, отбелязва Георги Първанов.
Макар че съдбата му поднесе не едно изпитание, в човешки план д-р Желев си остана в представата на мнозинството българи като честен и скромен човек. Беше земен, властта не го изкуши, не го съблазни. Живееше като всички хора – без лукс и привилегии. Запази авторитет и достойнство до края на своя живот. Това му извоюва може би най-ценния – моралният капитал.
Поклон пред паметта на д-р Желев – президент на Република България (1990-1997 г.), завършва писмото на Първанов.