Рекордьори по политически гафове през изминалата 2014 година са президентът Росен Плевнелиев и неговият служебен министър Велизар Шаламанов.
Техните солови акции доведоха до сложни проблеми за страната ни. И ако по-рано гафовете на президента ни разсмиваха, те вече предизвикват тревожния въпрос авантюрист, готов на всякакви опасни експерименти, ли е начело на държавата, или изразител на нечии чужди интереси, пише в. "Преса" в обширен обзор. С твърденията си, че „Русия е агресивна“, държавният глава даде своя съществен принос в торпилирането на икономическите проекти на страната ни с Москва и спомогна за превръщането на Турция в енергиен тигър на Балканите. Плевнелиев е главният виновник за обтягане на отношенията ни с Русия. Той постигна непостижимото досега - обедини руския и турския „император“ срещу нас. Такова политическо поведение срещу Русия е изключително рядко в цялата българска история след Освобождението и затова е най-големият гаф не само за 2014 година.
Първият ястребски набег на президента Росен Плевнелиев срещу Русия бе на 21 март по време на лекция в Дипломатическата академия във Виена: „Русия се проявява агресивно националистически както към Украйна, така и към страни от Югоизточна Европа, включително към България.“
Държавният глава стигна и по-далеч, допускайки спекулативно, че Москва би могла силово да защити свои граждани, живеещи в България. „В нашата страна имаме руско малцинство. Възможно ли е да организират протест и да се обадят на Русия, тя да прати свои хора и да се случи същото като в Крим? Ако това се случи, как ще постъпят българските социалисти и тези политици, които сега заявяват, че никога няма да се обърнат срещу Русия.“ Подобна смахната позиция спрямо Кремъл не си позволи нито един европейски държавник или световен лидер.
От Виена Плевнелиев сложи етикет на властите в Москва - „ненадежден партньор“. Ден преди визитата си във Австрия Плевнелиев бе на посещение в Лондон, където даде интервю за предаването „Хардтолк“ на Би Би Си. И в него не пропусна да атакува Москва с наивни допускания, които не прилягат на държавен глава на страна от ЕС. „В България руски туристи купуват апартаменти по морето. Ако утре те се обадят в Кремъл и поискат да бъдат изпратени войски“, бе безумния мотив на Плевнелиев да аргументира искането си за обща крайна позиция на ЕС спрямо отношението на Русия към Украйна.
В навечерието на парламентарните избори главнокомандващият отново се нахвърли върху Москва. Този път в интервю за германския вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, дадено на 3 октомври: „Русия е една националистическа и агресивна държава, която трябва да се научи да има партньори, а не васали и поданици.“ Не му стигна това, ами размаха и пръст на Путин: „Руският президент води политика от ХIХ век.“ И обвини Москва в опит да упражнява „политическо и икономическо влияние върху България“.
Тезите на Плевнелиев, естествено, предизвикаха острата реакция на Русия. „Москва смята за недопустими изявленията на българския президент относно Русия като „агресивна държава“, заяви говорителят на външното министерство Александър Лукашевич. Според него „изказването на президента на България няма нищо общо със задачите на двустранното сътрудничество“.
Вторият ястреб във външната политика е служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов, който явно не успя да излезе от обувките си на директор в натовската Агенция за комуникации и информация (NCIA), където работеше до назначаването му в кабинета на Близнашки. Въпреки краткия си и ограничен мандат той се зае да чертае стратегии за години напред. „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана“ се оказа провал не само за него, но и за страната. За първи път в официален документ на правителството беше записано, че политиката на Русия е пряка заплаха за България. И затова натовецът препоръча да се снабдим с ракети с по-голям обсег на действие.
„Засилването на способностите на Русия за конвенционални военни действия провокира националните ни способности за отбрана“, пишеше в проекта на стратегия. Сред бисерите, които очертават новите рискове пред страната ни, е и този: „новата хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война“.
Министърът не спря само с писане на стратегии, но и подтикна правителството към действие. „Някой си Шаламанов убедил премиера Близнашки да предаде Русия“, написа възмутен в Туитър вицепремиерът на Руската федерация Дмитрий Рогозин. Реакцията му дойде след решението на служебния кабинет да се откаже от руските бойни самолети и да ги свали от въоръжение до 2020 г. Тогава дори Бойко Борисов се разгневи на гафовете на служебния кабинет и го посъветва да не взема дългосрочни решения, защото нямат мандат за това.
Сред гафовете на годината е и прибързаното посещение в Украйна на външния министър в кабинета „Орешарски“ Кристиан Вигенин, който пръв от европейските министри демонстрира подкрепа за новите лидери, излъчени след кървавите сблъсъци на Майдана. Най-острите критики Вигенин получи от БСП и ДПС, които го обвиниха в „солова акция“.
Военният министър от кабинета на „Орешарски“ - Ангел Найденов, също наля масло в огъня, след като заяви, че руски самолети ни шпионират. Нещо, което не беше доказано. И така се нареди сред яростните критици на Москва.
И до днес в левицата смятат, че огромен принос за загубата на БСП имат некоординираните действия на министрите Ангел Найденов и Кристиан Вигенин, насочени срещу Русия. В червените редици се появи идея дори да ги изключат от партията, а срещу Вигенин имаше сериозна съпротива да е водач на листата в Благоевград.
Президентът бил на несъществуващ митинг
В старанието си да се представи за голям демократ Росен Плевнелиев реши да пренапише биографията си. Той обаче преигра и сътвори грандиозен гаф - този път с присъствие на несъществуващ митинг. На 11 ноември на конференция „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето“, попитан какво е правил на 10 ноември 1989 г., държавният глава бодро отговаря: „Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна - бях на площада и бях на митинга. Точно в този ден с мой приятел – Илиян Попов, ремонтирахме неговото студентско общежитие. Когато чухме по новините, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата... отидохме на митинг с два плаката.“
Веднага стана ясно, че държавният глава или лъже, или вероятно бърка дати и събития, защото Тодор Живков пада на пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. в „Бояна“. На тази дата в Народното събрание няма събитие. Няма и митинг пред парламента. Чак на 17 ноември 1989 г. ОФ организира казионен митинг, а на 18 ноември е първият свободен митинг пред „Св. Александър Невски“. А за него досега няма данни Плевнелиев да е бил.
Орешарски спря „Южен поток“
Почти на изпроводяк премиерът Пламен Орешарски взе решение със съдбоносни последици за България - на 8 юни той обяви, че е разпоредил замразяването на строежа на „Южен поток“ (на 23 юли правителството подаде оставка). Обяснението бе, че решението за изграждането на тръбата трябва да се вземе след консултации с Брюксел. Но забележете - министър-председателят съобщи новината не след среща с висши европейски политици, а след разговор в София с американските сенатори Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън. И дори се снима с тях, след като се подчини на разпорежданията им. Остана впечатлението, че решението на властта не е суверенно, а е взето под натиск.
По-нататък знаем събитията: Путин пренасочи тръбата през Турция, а кабинетът на Борисов търси изход от ситуацията, поставен в цайтнот. Развръзката подсказва и друго: докато България е зависима в решенията си, турските дипломати по-добре от нас изиграха картите си на международната сцена.
Етническите стрели на Москов и Симеонов
На 7 декември, месец след като положи клетва като здравен министър, Петър Москов кипна. Той обяви, че линейките ще влизат в ромските гета, когато е осигурена безопасността на лекарите. Москов сложи пръст в раната на обществото ни - агресията сред ромското малцинство. Проблемът е, че го направи с обиди като „скот“ и „популация“. Последва още по-грубата реч на лидера на НФСБ Валери Симеонов в НС. Според него българските роми са се превърнали в „нагли, самонадеяни и „озверели човекоподобни“.
Думите му с право предизвикаха гневни реакции. Изказването бе определено като ксенофобско (ДПС), като „расистко, подстрекателско и вулгарно“ (Български хелзинкски комитет). Възмущение изразиха и от американското посолство: „Да чуем публични изявления, унизяващи хора въз основа на тяхната раса или етническа принадлежност, е шокиращо.“
Отново прецедент с „Държавен вестник“
Втори гаф в мандат на ГЕРБ, свързан с незаконно публикуван документ в „Държавен вестник“, разтърси парламента. БСП отново хвана управляващите как нарушават закона и правилата и това изостри отношенията не само между Цецка Цачева и Мая Манолова, но и между двете групи.
Оказа се, че в официоза е обнародвано постановление, с което българската държава се задължава да изплати малко над 2 млн. евро на Германия, която от своя страна е изплатила неустойка на немска фирма заради провален проект у нас. В публикацията в „Държавен вестник“ пише, че постановлението се базира на ратификация от парламента, а такава все още нямаше, когато гръмна скандалът.
„Ако президентът и премиерът са извършители, вие сте помагач, а председателят на правната комисия Данаил Кирилов е укривател, който разбра измамата“, обвини остро управляващите Манолова. Тя каза, че за втори път ГЕРБ унизява парламента. В предишния им мандат в „Държавен вестник“ беше публикувана наркопоправка, известна като „Мери Джейн“. Тогава бившият шеф на НЗОК и депутат от ГЕРБ Пламен Цеков прочете от трибуната на НС текст, който не е гледан в комисии. Той разрешаваше търговска реклама на листо от марихуана върху бутилки с алкохол. Дори се създаде временна комисия в парламента, която да разследва гафа. Цачева се измъкна с обяснението, че не е знаела за него.