Парламентът прие на второ четене Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 година. В преходните и заключителни разпоредби на закона бяха направени промени в Наказателния кодекс, с които се криминализира укриването на задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи или особено големи размери.
Според приетите текстове "големи размери" са тези, които надхвърлят 3000 лв., а "особено големи размери" са тези, които надхвърлят 12 000 лева.
Предвижда се укриването на осигуровки в големи размери да се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 2000 лв., а при укриване в особено големи размери наказанието ще е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
В закона беше записано, че работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност, включително и за подбудителство и помагачество.
В рамките на дебатите Румен Христов от Реформаторския блок поиска наказанията да са и за двете страни - и за работодатели, и за служители. Лидерът на "БСП лява България" Михаил Миков видимо се ядоса и дори повиши тон. Той посочи, че работникът не носи отговорност за издължаване към НОИ, НАП и НЗОК. По думите му работодателят е този, който прави удръжките от работника, дължими към съответните институции.
Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин призова текстовете да бъдат приети, защото с тях укриването на осигурителните вноски се приравнява с укриването на данъци.