През последните 25 години постигнахме много, защото избрахме посока, която ще следваме, но загубихме нещо много ценно - ориентирите си и рецепторите си за това що е родолюбие и има ли то място в глобалния свят. Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова по време на дискусията "България на бъдещето. Стратегия за българите в чужбина" в рамките на Десетата световна среща на българските медии "Родолюбие в глобалния свят", организирана от БТА и Асоциация на българските медии по света.
Загубихме родолюбието си, защото се унесохме в разговори за галопираща икономика, която много лесно надхвърли националните граници, посочи Маргарита Попова. Това даде повод на някои политици на високо ниво, на европейско ниво да забравят да говорят по-често за духовността, за добродетелността, за добросърдечието, за това, че мощта на една нация се измерва с интелектуалния потенциал, отбеляза вицепрезидентът. Според нея сме забравили да се грижим за духовното и да се посветим на децата си чрез възпитание в духовното.
Темата, която днес ни събра, е уникална, коментира вицепрезидентът. На вашите плещи, освен на политиците, лежи огромната отговорност за темата за родолюбието, обърна се Попова към присъстващите. Защото никой няма нито да повярва, нито да уважи държава, която няма собствена физиономия и не показва, че стъпва на историята, за да гради бъдещето си, посочи тя. Според нея родолюбието в глобалния свят е темата, която е най-актуална в днешния ден не само за нашата държава, но и за цялата ни съюзна общност.
Попова отбеляза приемането на стратегията за българите в чужбина и напомни, че разговорите са започнали още през 2011 г., а в работата по документа активно са се включили представители на българските общности зад граница. Тя посочи, че за изпълнението на тази стратегия непременно трябва да бъде използван капацитетът на БАН и отбеляза, че научната общност може да бъде много полезна в тази посока.
Предимствата ще бъдат за всички общности зад граница, ще държим гореща жаравата на тяхната надежда, че огнището тук е запалено и гори и има кой да мисли за тях - така вицепрезидентът образно обясни допълнителните ползи от стратегията. Другата "добавена стойност" ще бъде да накараме институциите тук да си сътрудничат, коментира Попова. Ще активизираме чрез изпълнение на стратегията чрез програми работата на дипломатическите ни представителства зад граница, отбеляза още тя.
Главният секретар на Държавната агенция за българите в чужбина Димитър Владимиров представи основните акценти в стратегията и посочи, че трябва да се създаде работна група, която да включва всички институции, имащи отношение към българите в чужбина, за да започне тази стратегия реално да се случва.
В началото на дискусията генералният директор на БТА Максим Минчев отбеляза, че глобализацията, интернет, съвременните обществено-политически процеси, социалните мрежи са наложили един нов прочит на журналистиката и е логично това да бъде тема на дебат. Той отбеляза, че дневният ред на срещата е предложен от самите представители на българските медии зад граница.