Депутатите отхвърлиха предложението на ДПС за отпадане на принципа за уседналост. Това стана с приемане на допълнителни разпоредби към проекта на Изборен кодекс.
С приетите разпоредби „живял последните 5 години в страната” е български гражданин, който фактически и трайно е пребивавал на територията на страната през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора. За живеене в страната се приема и престоят извън Република България за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава. Право да избират на местни избори и да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани, които са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. Според дефиницията за "живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място" се смята този, който 6 месеца преди датата на местните избори има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство или има постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства в България. "Живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място" е и гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на територията на съответната община или кметство 6 месеца преди изборите. Променилите адресната си регистрация след тази дата имат право да гласуват по предишния си адрес.
Право да избират членове на Европейския парламент от България ще имат българските граждани и граждани на друга държава - членка на ЕС, които имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и са живели най-малко през последните три месеца в България или в друга държава - членка на ЕС. "Живял най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз", е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на България или в друга държава от ЕС, най-малко 60 дни от последните три месеца към датата на изборите. Това се отнася и за гражданин на страна - членка на ЕС, който има адрес на пребиваване в България или в друга държава - членка. Право да бъдат избирани за членове на ЕП от България имат българските граждани, които са живели най-малко през последните 6 месеца в България или в друга държава - членка на ЕС. Право да бъдат избирани имат и граждани на държава - членка на ЕС, които имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и са живели най-малко през последните 6 месеца в България или в друга държава - членка на ЕС. "Живял най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз", е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на България или в друга държава от ЕС, най-малко 6 месеца към датата на изборите. За живеене в страната се приема и престоят извън България за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава. За "живял най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз", ще се счита и гражданин на държава от ЕС, който има адрес на пребиваване на територията на България или на друга страна - членка на ЕС, най-малко 6 месеца към датата на изборите.
При изискванията към кандидатите за президент и вицепрезидент депутатите записаха, че "живял последните 5 години в страната" е български гражданин, който фактически и трайно е пребивавал на територията на България през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора. За живеене в страната се приема и престоят извън България за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава.
Веднага след отхвърлянето на предложението стана ясно, че ДПС ще инициира подписка за сезиране на Конституционния съд. "Уседналостта е европейски принцип, само че в Европа уседналостта показва на избирателя къде може да гласува", заяви Лютви Местан. "Ако не може да гласува на едно място, той може да гласува на друго. В редакцията на Искра Фидосова уседналостта не трябва да се нарича уседналост, а забрана за гласуване. Това е лишаване от право на гласуване и ние твърдим, че това е противоконституционно. В пленарна зала нашите опоненти казаха, че не е противоконституционно и ние сега казваме, ако са толкова убедени, че не е противоконституционно, да ни подкрепят с 12 гласа да сезираме Конституционния съд с едно тълкувателно решение”, продължи Местан.
"Нашият въпрос ще бъде: „Може ли уседналостта да се въведе по начин, който да забрани на българските граждани да гласуват?”. Ако отговорът на Конституционния съд е, че не може с Изборния закон да се дописва Конституцията, че може да се въвежда уседналост, но трябва да се направи по начин, който не лишава българските граждани от право на глас, което ще рече ако не могат в община Х, да могат да гласуват в друга, то тогава ние трябва да променим и противоконституционните текстове”, подчерта той.
"Лакмусът дали колегите от другите парламентарни групи са искрени в тезата си, че не нарушават Конституцията, е дали ще подкрепят подписката на ДПС. Ако не получим подкрепа от другите партии, това ще означава директно признание от тяхна страна, че знаят, че нарушават Конституцията и въпреки това предлагат противоконституционни текстове, за да реализират конюнктурни политически цели”, посочи Лютви Местан.