Идеята на президента за свикване на референдум за промени в избирателната система, която бе отхвърлена категорично от БСП, ДПС и "Атака", намери подкрепата на социолози, политолози и изборни експерти. Голяма част от тях са категорично "за" това гражданите да изкажат мнението си по важни за обществото идеи, пише в. Сега.
Политическите наблюдатели разтълкуваха нежеланието на управляващите да се упражни пряка демокрация със страха от повишаване на активността, която ще се отрази зле върху изборните им резултати. А опитите им да се отклони вниманието към въпросите на допитването, предложено от Росен Плевнелиев, бе обяснено като начин да се обезсмисли изобщо идеята за провеждането на референдуми. За разлика от политиците те не видяха и опити да се бламира новия Изборен кодекс, нито намериха идеята за ненавременна. Експертите напомниха и за злоупотребата с важните теми, подхващани от партийците, когато им е угодно.
Шефът на социолозите от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова бе категорична, че "да не се приеме референдум, на който гражданите да се произнесат как да избират управляващите, означава да се обезсмисли всеки следващ референдум". Тя бе категорична, че аргументи срещу идеята за такова допитване няма, има само опорни точки. И трите въпроса, поставени от президента - за мажоритарен избор на част от депутатите, задължителен вот и възможност за електронно гласуване, засягат фундамента на всяка демократична система - правилата, по които се излъчва властта. "И трите въпроса са по теми, които предизвикаха силен обществен интерес - и в медиите, и на февруарските, и на юнските протести. Поне по един от тези въпроси всяка партия е изразявала позиция, или е искала промени. Затова не разбирам сегашния смешен плач", смята социологът.
Димитрова допълни, че няма нищо смущаващо в момента за предприемане на подобна инициатива, още повече, че по единодушното мнение на експерти и политици е най-добре референдумите да се правят заедно с национални избори. И би било странно да не се използва тази възможност. "Към това бих добавила още едно съображение. Почти навсякъде на Стария континент представителната демокрация е в криза, а най-видима е тя на общоевропейско равнище. Затова и активността на евроизборите е като правило ниска. Един дебат за начина на гражданско участие и правилата на избор не е страничен, а измежду основните за бъдещето на Евросъюза", обясни Боряна Димитрова.
И според Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда (ИРПС) повишаването на изборната активност за евровота ще е сред положителните ефекти от едно допитване. "Ако във вота гласуват над 2.5 млн. души, резултатът става непредвидим, а тъкмо от това се страхуват партиите", коментира Цонева. Не видя и проблем въпроси, свързани с изборното законодателство, да се обсъждат на референдум. "Ако някой днес казва, че това не са важните въпроси - как да гласуват българите, това просто не е почтено. Ако това не са въпросите и времето, нека някой излезе и каже кои са въпросите и кое е времето", заключи Цонева.
Политологът Димитър Димитров подкрепи категорично провеждането на референдуми. Но той смята, че въпросът сега трябва да е различен и той е да се проведат ли избори за Велико Народно събрание в следващите месеци. "Всички останали въпроси ни вкарват в технологични разговори, които изискват компетентно решение и се съмнявам, че това може да стане с всеобщо гласуване", коментира той.
Живко Георгиев от "Галъп" обаче се оказа скептик по всички идеи, лансирани от Плевнелиев, включително се усъмни в разумността на едно допитване. "Аз лично съм против това изборни въпроси да се решават чрез референдум. Мнозинството никога няма право. Разумът винаги е в малцинство", коментира той. Социологът не хареса и предложението за задължително гласуване. "Задължителното гласуване е нонсенс. Гражданско право е да не гласуваш, ако не виждаш подходящ политически продукт. Другото е все едно да набуташ в супермаркет огромна маса хора, които нямат политическо представителство или изобщо не се интересуват от политика, и да ги заставиш да си купят нещо", обясни Георгиев. Според него чрез референдума маргинални политически сили се надяват на рязка смяна на правилата, за да излязат от аутсайдерските си позиции.