Проектът АБВ взриви не толкова БСП, колкото нейното ръководство и схемата, по която то действа, коментира за Дойче веле Ивайло Калфин, който е убеден, че в момента има нужда от по-свеж въздух не само в българската политика, но и в левицата.
"Много пъти поставяхме пред ръководството на БСП важни въпроси, но то по никакъв начин не ни обръщаше внимание, така че тъкмо то сега изглежда притеснено. Очевидно притеснението е значително, защото като наблюдавам силата на реакцията срещу нашата инициатива - тя съвсем не е малка. Целта ни не е да се борим срещу БСП и да мерим подкрепа, електорат или друго с нея и не това е основният проблем между нас", коментира левият евродепутат, предаде 'Сега".
"Подобен вид разделения са факт не само в България, но и в доста други държави, включително и в групата на социалистите в Европейския парламент. Ние не сме изключение и макар, че всеки от нашето политическо семейство би искал да види повече движение към обединение, отколкото към паралелни писти, ситуацията в България предполага тъкмо това", пояснява Ивайло Калфин.
"Всички, които учредихме АБВ, сме с убеждения, опит и политическо минало в левицата, а и още при обявяването на намерението ни за отделна листа ясно заявих, че целта ни е да бъдем отново в групата на социалистите в Европейския парламент", припомня Калфин. Според него евроизборите съвсем не са толкова определящи за вътрешните процеси в България и той далеч не е привърженик на тезата, че те могат да предизвикат предсрочен парламентарен вот. "Съвсем очевидно е, че евровотът няма да доведе до промени в парламентарната конфигурация, нищо по-различно няма да има и извън парламента. Просто тези, които сега искат оставката на правителството, ще продължат да я искат и през май", прогнозира евродепутатът.
Ивайло Калфин не може да си обясни защо БСП отдава на предстоящите евроизбори толкова решаваща роля. "Връзката на евровота с вътрешната политическа конфигурация, със стабилността на правителството и единството на левицата се прави от самата БСП. Те дори си поставиха цел, която аз продължавам да не разбирам - че ако БСП и ДПС имат повече от половината депутати на евровота, това е свидетелство за доверието в подкрепяното от тях правителство. Не мисля, че това е така", категоричен е Ивайло Калфин.
Дали България изпада във външнополитическа изолация, както твърдят някои наблюдатели, и възможно ли е преориентирането на българските външнополитически и икономически интереси в посока, различна от ангажиментите на страната към ЕС и НАТО? "Това е така и мен този факт също ме притеснява", признава бившият български външен министър. Той е категоричен, че основните български интереси и направеният избор с ЕС и НАТО не следва да бъдат подменяни.
"Изолация е може би силно определение, което аз не бих използвал, но ми се струва, че българското правителство трябва да проявява доста по-сериозна външнополитическа активност. Едно официално посещение в чужбина не е само протоколен жест, то трябва да има съдържание, да разполага с теми, по които да се разговаря с партньорите, да бъдат предложени инициативи - тъкмо това е ролята на външната политика. Ние трябва да формулираме интересите си, да търсим съюзници в тези интереси, да бъдем фактор, за да ни се обръща внимание. Иначе едва ли някой ще се затъжи, че българският премиер или президент не е пътувал никъде", казва Ивайло Калфин.
В този контекст отношенията между България и Германия имат много важно място в българската външна политика, допълва бившият външен министър. В момента ЕС се трансформира, променят се институции, структури, а Германия е една от най-активните държави-членки в тези процеси. "В чисто двустранен план Германия е един от изключително важните партньори на България във всички видове отношения - от политическите и икономическите, през правната среда до начина, по който германските фирми се чувстват в България. Германският бизнес очаква много активна политическа подкрепа за онова, което прави в страната, и ние трябва да имаме предвид този факт“, казва левият евродепутат.