Председателят на Народното събрание Михаил Миков обеща в предаването „Годината" на Дарик, че ще бъде направена проверка защо сметките за ток на институцията нарастват, след като беше обявено, че цената спада. Миков беше провокиран от гостуващия преди него Бойко Борисов, който повдигна темата.
„Ще направим една проверка откъде идва това", обеща Миков и допълни: „Въпрос е на фактури". „Аз ще посъветвам хората, освен да си гледат внимателно сметките, както препоръча г-н Борисов, да видят и за какъв период са".
Според председателя на парламента, най-важният закон, приет тази година, несъмнено е бюджетът. Той сменя курса на крайния монетаризъм към една по-социална политика, смята Миков.
„Одобрявам спирането на нарастването на възрастта за пенсиониране независимо от монетарните и фискални съображения", заяви шефът на НС. „Нека да заработи икономиката, нека спадне безработицата и тогава ще видим", посочи той.
„Нашето законодателство има нужда от сериозен преглед, за да бъде по-достъпно, по-разбираемо", смята Миков. Според него, Народното събрание изостава с предварителните позиции на България и с обсъждането на интересите на страната в ЕС.
Миков призна, че протестиращият човек влияе върху политика през цялата година. "Категорично, категорично. И трябва да влияе, защото това е атестатът за демократична България, но тогава когато добре формулира своите искания. Защото тези протести, които казват само оставка, тръгвайте си, без да искат нищо друго, трудно мога да ги сложа в политическата сфера", коментира той.
Запитан какво ще каже на тези, които продължават всеки ден да бъдат пред парламента, той заяви: "Формулирайте разумни искания, които ние ще се опитаме да изпълним".
"Несъмнено евроизборите през май ще се отразят върху цялостната политическа карта. Те или ще стабилизират управлението, или ще създадат среда за евентуални предсрочни избори", смята Михаил Миков.
Според него, ако БСП и ДПС спечелят повече гласове, това ще означава стабилизиране, пише "24 часа".
"Има един възлов въпрос, който никой не оценява - въпросът за стабилността, за това как изглежда България, за предприетите политики и възможността във времето те да бъдат прокарани, примерно политиката в социалната сфера. Едни избори винаги водят до дву-тримесечен период, в който и след изборите се консолидира, конструира властта, и това е време, което практически се губи. Ако правителството срещне подкрепа и на европейските избори, чрез гласуването на гражданите за социалната политика, за политиката в областта на енергетиката, реиндустриализацията и другите политики, които бяха прокарани есента и лятото на тази година, то тогава може да се продължи напред", коментира Миков.
Според него проблема с кворума е решим. "Парламентът, особено на есенната сесия, е изключително ефикасен, не само с осемте проведени заседания - извънредни, не само с тези около 250 заседателни часа, с парламентарния контрол, с новата форма на парламентарен контрол, с директното излъчване на заседания на комисии, които правят парламента по-прозрачен, по-транспарентен за решенията, които се вземат. Всичко това са постижения на българския парламентаризъм в тези 135 години, които ще отбележим догодина. Иначе другият въпрос, в историята на България преди 1944-та година е имало доста ситуации, в които българският парламент не е могъл да функционира като монолитен, хомогенен орган. Спомням си манифеста за независимостта 1908-ма, и трябва да минат две-три години, да се променят съставите на парламента, за да се вземат решения за конституционните промени, които провъзгласяват независимостта, една иначе безспорна кауза. Т.е. има трудни моменти, но когато надделява общото усещане в политиците, в народните представители, за важността на това, което върши Народното събрание, тогава има и резултати".
"Каузата, социалната кауза е доминираща в работата на тези две сесии през тази година, каузата, която беше предизвикана от протестите в началото на годината", каза още той.
Не мисля, че въпросът за Велико Народно събрание е злободневен, не мисля, че той стои в дневния ред на обществото днес. Основните въпроси са социалните, въпросите за раздвижването на икономиката, за ръста на икономиката и за една друга политика, която очакват българските граждани, каза още Михаил Миков.
Запитан за какво се разкайва през 2013 г., председателят на парламента каза: "Чак да се разкайвам... съжалявам, че не можахме да постигнем това качество в законодателството, което е необходимо, но е бавен, тежък, труден процес, трупане на капацитет, по-добра комуникация с Министерски съвет и съответните министерства при изготвянето на законопроектите, това е и цел на следващата сесия, да продължим в тази посока. Нашето законодателство има нужда от сериозен преглед, за да бъде по-разбираемо, по-достъпно, по-ясно за тези, от които искаме да го спазват, всички български граждани, и за тези, които го прилагат, правораздаването.
През 2014 г. Миков се обяви за това да се продължи тази политика, която дава шанс на България за развитие в икономиката. "Да продължи тази политика, която мисли и за тези, които се чувстват извън борда на държавната политика, извън борда на общественото развитие, и съм „за" консолидирани позиции по важните въпроси, демографският въпрос, битката с бедността и, разбира се, консолидирани и широко коментирани позиции по европейските въпроси. Нещо, за което парламентът също е длъжник от тези две сесии, т.нар. ексанте процедури, предварителното широко обсъждане на парламентарния подиум, в комисиите, на позициите на България по формиране на европейските политики, макар че доста години вече сме в евросъюза, все още механизмът на предварителните позиции на България, на обсъждане на интересите на България в голямото европейско семейство и начинът, по който можем да прокараме тия интереси при изработването на директивите и регламентите, не е достигнал онова равнище, което осигурява пълна защита на националния интерес", смята Михаил Миков.