Целта на стратегията за висше образование не e абстрактно знание. Фундаменталните знания са по-силно развити, а слабост на системата е, че не сме насочили достатъчно прагматично обучението, затова се получава потенциалният конфликт между университетите и работодателските организации. Това каза пред журналисти премиерът Пламен Орешарски, който присъства на срещата със студентите за обсъждане на проекта на Стратегия за развитие на висшето образование 2014 – 2020.
По думите му, най-честата критика, която е чувал от бизнеса, е именно, че студентите не са достатъчно подготвени за първия си работен ден. „Ще насочим достатъчно мерки и политики, така че да има прагматизъм в обучението. Ще се правят и консултации с работодателските организации и бизнеса и още на стадий планиране да приближим системата на висше образование към практиката”, допълни той.
Според Орешарски е важно всички специалисти, които работят в съответните предприятия да бъдат добре подготвени с универсални знания. Важна е квалификацията, а не работното място. Един добре квалифициран човек не се притеснява за работното си място. Друг принцип е обучението през целия живот. Три до пет години са достатъчен период, за да амортизират знанията ви, ако не ги осъвременявате своевременно. Знанията в университетите трябва да се възприемат само като една фаза и студентите трябва да се подготвят да бъдат ученици цял живот”, каза още министър-председателят Пламен Орешарски.
На среща с ректорите миналата седмица обсъдихме стратегията и мисля, че срещата беше много ползотворна, имаше различни мнение, което е критерии за успех. Аз по друг повод обичам да казвам, ако всички мислим еднакво, значи не мислим достатъчно. „Знанието се ражда в спорове, в разногласия, в дискусии, всичко друго е догматизъм, който не води до добри резултати. Много е важно стратегията да бъде възприета поне от преобладаващата част от студентство”, обясни Орешарски.