Има пълно затъмнение около сключваните договори в БНТ и БНР за 2012 година. За това алармира от парламентарната трибуна депутатът от БСП Мартин Захариев по повод отчета на Съвета за електронни медии, пише "Банкер".
Според дневния ред на парламента той трябваше да бъде представен пред народните представители.
Той коментира, че все още не се знае откога ще се излъчват новите 28 телевизионни програми, които би трябвало да са достъпни след преминаването от аналогов към цифров телевизионен сигнал. Захариев припомни, че крайният срок е бил 1-ви септември, но очевидно той не е бил спазен.
Само през миналата година за въвеждането на цифровизацията са отпуснати общо 17.5 млн. лева, като сумата беше удвоена през тази, припомни депутатът от левицата. Според него обаче цифровизацията няма да доведе до разместване в пазарните дялове, няма да нанесе сериозен удар и върху кабелните и сателитните оператори.
Той не спести критиките си към доклада на СЕМ, в който липсвали основни данни. Захариев припомни още, че през тази година БНТ са поискали общ бюджет от държавата в размер 94 млн. лева, което е с 27 млн. лева повече от предходната година. "БНТ и БНР все повече се отдалечават от изискванията към тях, което налага необходимостта от по-строг контрол и финансов надзор", категоричен бе Захариев.
В дебата се включи и депутатът от БСП Татяна Буруджиева, която разкритикува остро методите за мониторинг на обществените медии, които СЕМ упражнява.
"Те са брадясали, мухлясали и прашасали, а БНТ не оправдава стотиците милиони, с които българските граждани я издържат", заяви още народният представител. Освен всичко регулаторът се е превърнал в орган, който е безучастен и присъства единствено като страничен наблюдател, каза още Буруджиева.
“Какво са постигнали БНТ и БНР?, попита риторично депутатът. Тя допълни, че статистиката нарежда обществената телевизия на четвърто място, което определено не може да бъде отчетено като постижение.
В критиките срещу медийния регулатор се включи и председателят на парламента Михаил Миков. Според него отчетът не дава достатъчно ясна представа за работата на регулатора и за проблемите в сектора.
Георги Лозанов отхвърли обвиненията на червените депутати и намекна, че атаките на левицата са провокирани от политически интереси, а не от обективни наблюдения.