Въпреки поетия ангажимент към бизнеса правителството не намери сили да въведе ефективна система за оценка на въздействието от подготвяните нови наредби и закони. Последиците от нормотворчеството върху икономиката и заетостта ще се оценява само ако правителството прецени това за нужно.
Няма предвиден ред, по който различни заинтересовани страни, като синдикати, бизнес, неправителствени организации, да могат да изискват подобна оценка. Няма и никакви гаранции, че оценката от въздействието на съответните нормативни актове ще е публична. Това става ясно от одобрените от кабинета промени в правилника за дейността на Министерския съвет, пише вестник "Сега".
Въвеждането на оценка за въздействието само по себе си е добра новина. От одобрените от кабинета текстове обаче става ясно, че правителството възнамерява да подходи формално и неефективно. Според новите правила към подобна оценка ще се прибягва само при част от готвените проекти за нормативни документи. Правителството ще посочва кои проектозакони и проектонаредби ще подлежат на такъв анализ в оперативната си програма, която занапред ще се готви на всяко тримесечие. Не е предвиден ред, по който заинтересовани страни могат да правят предложения за извършване на подобна оценка, не е ясно и какви правила ще трябва да спазват министерствата при изготвянето й - ще изискват ли задължителни становища от засегнати държавни органи, ще ги публикуват ли и т.н.
Министрите ще са длъжни при всеки законопроект, с който се въвежда нов лицензионен или регистрационен режим, да внасят отделно становище с подробна мотивация защо се налага той. Но не е предвидено изрично публикуване нито на оценката на въздействието на законите, нито на задължителните становища на министрите. Така на практика обществото отново няма да е наясно колко ще му струва и как ще му се отрази всяка една промяна в законодателството.
На въпрос на "Сега" защо не се предвижда задължително публикуване на оценката на въздействието на отделните закони премиерът Пламен Орешарски отговори, че това може да се случи на по-късен етап, когато се види е ефектът от нововъведенията.
Оценка на ефекта
В оценката на въздействието министрите ще трябва да аргументират какви са причините за възникналия проблем, да посочат измерими индикатори, по които ще се съди дали целите на съответното законодателство са постигнати, ще трябва да посочат и какъв е времевият график да се случи това. В отделна графа ще се оценяват икономическите и социалните ползи от съответното решение. Детайлно ще се посочват и разходите, до които би довело решението - както за бизнеса, така и за държавата, ще се оценява и ефектът върху конкуренцията. Министрите ще трябва да отчитат и с кои заинтересовани страни е проведено обществено обсъждане, какви са били коментарите от проведената дискусия и с какво новото предложение допринася за изпълнението на програмата на правителството.
Контрол
В правилника на МС се въвежда и нова глава, която да уреди отношенията на МС с Народното събрание. Според новите правила министрите ще бъдат задължени да информират премиера, ако са поканени в комисия извън обичайните поводи (внесени от МС законопроекти), ще дават информация и за зададени от депутатите питания. Уреден е и начинът, по който МС ще дава становища по внесени от депутатите законопроекти, ако бъдат поискани. Предвижда се това да става в рамките на оперативно заседание на МС, тоест извън откритата част от заседанието, която се стенографира. Не е ясно дали становището ще се оформя като документ, който може да се прочете в информационната система на МС. Предвижда се то да се представи в съответната комисия, ако председателят й пожелае това.