Вели Раиф Караахмед, български гражданин - мюсюлманин, подава жалба срещу България пред Европейския съд по правата на човека, с правната помощ на Българския хелзинкски комитет, съобщиха от БХК.
Господин Караахмед е пряка жертва на ислямофобската агресия от страна на ръководители, членове и симпатизанти на партия "Атака", включително лично лидера й Волен Сидеров, при нападението над молещите се пред софийската джамия "Баня Башъ" на 20 май 2011 година.
Тогава 150 - 200 членове и симпатизанти на "Атака", предвождани от Волен Сидеров и други функционери на партията, агресивно демонстрират срещу звука от молитвения призив на мюезина. Това става по време на самата петъчна молитва, основната за мюсюлманите. Демонстрацията включва опит за заглушаване на молитвата със специално донесени за целта тонколони. Това символно насилие прераства във вербално и физическо нападение над молещите се.
Телевизионните записи отразяват как привържениците на "Атака" скандират: "Турски мекерета!", "Терористи гадни!", "Еничари!", "Резаци!", "Фесове!", "Вън от България!", "Хайде в Анкара!", "Не ни цапайте земята!", "Спрете този срамен вой в центъра на София!", "Да изчистим земята на дедите ни!" Записите документират как един от тях реже фес с думите: "Чувате ли ме? Сега ще ви покажем какво ще се случи с всеки един от вас!" Привържениците на "Атака" замерят молещите се мюсюлмани с яйца и камъни, плюят по молитвените им килимчета, след което подпалват част от тях. След като нападението е започнало, лидерът Сидеров, заобиколен от активисти на "Атака" и журналисти, се обръща агресивно към полицаите и ги пита защо не задържат никого от мюсюлманите. После, както се вижда от записите, сам се опитва да нападне един човек.
Българската държава не предоставя защита на жалбоподателя - нито превантивно, нито след факта. От една страна, Столичната община допуска провеждане на агресивната демонстрация в непосредствена близост до храма и то именно по време на молитвата. По време на атаката полицията не съумява ефективно да неутрализира агресията и тя се консумира. Впоследствие прокуратурата отказва да конституира господин Караахмед като пострадал в образуваното досъдебно производство за проповядване на омраза, защото според българската доктрина това престъпление, чийто състав не включва резултат, няма жертви. Същевременно производство не е образувано за извършеното физическо насилие над хора и вещи.
Нещо повече - въпреки че извършителите са заснети от телевизионни камери, засвидетелствани от полицаи на място и някои от тях са публично известни лица, образуваното от прокуратурата досъдебно производство за проповядване на омраза на религиозна основа е срещу неизвестен извършител. Нито лидерът на "Атака" Волен Сидеров, нито който и да е от членовете или активистите на партията е привлечен към наказателна отговорност във връзка с нападението.
Жалбоподателят Караахмед твърди пред Европейския съд по правата на човека, че груповата, политическа антимюсюлманска агресия, на която е жертва, съставлява унизително отнасяне в нарушение на правото му на свобода от такова по Член 3 от Конвенцията (алтернативно, на правото му на лична неприкосновеност по Член 8), във връзка с Член 14 - гаранцията срещу дискриминация. Властта с пасивното си допускащо нападението поведение и с последвалия отказ да му признае правата на пострадал, е нарушила своите позитивни задължения да му осигури ефективна защита срещу тези нарушения. Спорната практика, която прегражда пътя на Вели Карахмед като жертва на престъплението от омраза, е непряко дискриминационна, защото несъразмерно засяга именно жертвите на проповядване на религиозна/ расова омраза. Освен това следователят, който разпитва г-н Караахмед, се отнася непочтително и тенденциозно към правата му на агресиран мюсюлманин, с което го ревиктимизира, като му показва, вместо защитно отношение, дискриминационно предубеждение.
Нападението на джамията от 20 май 2011 година не е изолиран акт на Сидеров и "Атака", а част от цялостна, дълготрайна ислямофобска кампания срещу езана в София и страната. Това е публично известно, в това число добре известно на националните власти в България, но малодушно е толерирано от тях, се посочва в съобщението на Български хелзинкски комитет.