Докога ще ни игнорират?

булфото
share

Протестите продължават вече 19-ти ден, но управляващите си правят оглушки. Те продължават да игнорират и нас, и мечтите ни. Крайно време е да се запитат как ще продължаваме да живеем заедно, пише М. Иванова на сайта на радио Дойче веле текст.


Преди повече от половин година от 16-годишната си дъщеря научих израза "пълен игнор". Преместена в ново училище и нов клас, тя се опитваше да се справи в безкрайно трудната ситуация, която имаше различни конкретно-битови и психологически измерения, безпогрешно назовавани и анализирани от нея и всеки път обобщавани с фразата: "Пълен игнор, разбираш ли?". В рамките на един учебен срок това ни поболя, изнерви на ента степен и обезсили, затова и положихме усилия да извършим поредната промяна. Преместването в съседен клас даде резултат, проблемите започнаха да се решават един по един и дори се радваме на успехи, немислими половин година по-рано. Ние просто чухме правилно детето си.

Разказвам всичко дотук, защото то като в лично изстрадан фокус събира режима на "пълен игнор", в който от известно време съществува българската държава.

На дъното на недоверието


БСП и ДПС тенденциозно "не забелязват" 19-дневните масови протести в столицата и други градове. Те "не чуват" хората, които настойчиво изискват неотложна промяна поради пълния срив на доверие в настоящето правителство. Вместо това в интервю пред една национална телевизия членът на ръководството на БСП и министър на отбраната Ангел Найденов заявява: "Оставка на кабинета не се обсъжда - такива разговори никога не е имало". Пълен игнор, така да се каже.

Косъмът, на който се крепи кворумът в Народното събрание, е „Атака” – партия, чийто лидер и прилежащите му анаболни юнаци влизат в саморазправа и с граждани, и с полицаи, и с журналисти. Самият Сидеров ходи въоръжен ту с палка, ту с патлак, факт, забелязан с масов потрес от всички, с изключение на управляващите и най-вече на прокуратурата. Пълен игнор, така да се каже.
БСП и ДПС тенденциозно "не забелзяват" протестите

В дни като днешните, когато ножът е опрял до кокала, сме длъжни да се сетим, че стигнахме дотук, до самото дъно на недоверието, ожесточението и икономическия ступор, че изгорихме повечето мостове, тъкмо защото в продължение на години политическите върхове демонстрираха надменно и арогантно поведение спрямо реалните проблеми на българите, все едно образовани или не, работещи или безработни, столичани или хора от другите градове и села на България. Пълен игнор, така да се каже.

Всеки трябва да бъде чут


Затова и днес всеки крещи и иска. И всеки трябва да бъде чут. Да вземем зеленчукопроизводителите от югозападна България или производителите на дини в Любимец, които изхвърлят своята продукция в знак на протест. Медиците от Хасковската болница и тези от онкологията също протестират и също трябва да бъдат чути, дори и да допуснем, подобно на министър Андреева, че протестът им е „политически”. Не е изключено те да познават по-добре от всеки друг проблемите на място и да предложат начините за тяхното решаване. Но има ли кой да ги види? “Партийното кадруване” е вреден в безцеремонността си навик, който се е превърнал в упражнение по арогантност при смяната на всяка власт у нас. Той не зачита професионализма, не се интересува от всекидневния трагизъм на съществуването и безизходицата. Пълен игнор, така да се каже.

Нека преди да е станало твърде късно, всеки и най-вече дългогодишните владетели на пълния игнор и стожери на оглушките да си помислят как ще живеем заедно – утре, вдругиден и по-нататък.

Водещи новини

Още новини