Трайков: Два пъти опитаха да подпишат за "Белене" през главата ми

Тези, които не гласуваха на референдума, вероятно са имали осъзнатата цел да намалят избирателната активност, заяви в интервю за "24 часа" бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

"Бих коментирал вариантите на позиция в референдума. Да започнем с "да". То е за хора, които подкрепят строителството на "Белене" и искат да дадат празен чек на кабинета и парламента да го подновят. Тук нещата са сравнително прости, макар че и такъв резултат може да бъде финтиран. Много по-сложно става обаче при тези, които са против, защото "не" може да означава 4-5 неща и човек да гласува по една причина, а гласът му да бъда изтълкуван по други 4 начина, с които той не е съгласен. Така биха гласували: тези, които са против "Белене", но са за 7-и блок, или само за продължаване на живота на 5-и и 6-и, или са против ядрената енергетика по принцип, а също и тези, които са против да се строи сега, но не и в бъдеще ако се появи евтин и безопасен реактор и бъде решен въпросът с отработеното гориво. Т.е. има 80% риск един отговор "не" да бъде изтълкуван погрешно. И това може да е накарало част от хората, които са против "Белене", да не отидат да гласуват. Дори и негласуването може да е осъзната позиция с цел ниска активност, за да не бъде референдумът валиден, а може и да е просто липса на позиция. При всички положения хората бяха в цугцванг (независимо колко от нас го осъзнаха), без възможност да изразят еднозначно мнение и вината за това е на политиците. Едно е това, което ни обясняват сега, друго ще бъде, когато решат да употребят резултата по някакъв начин", добави той.

По думите на бившия икономически министър, за да има смисъл от въпроса, той трябва да бъде "да развиваме ли ядрена енергетика, след изтичане на максималния живот на 5-ти и 6-ти блок". Според него обаче времето за такъв въпрос е след 20 години.

"Водехме преговори с "Атомстройекспорт" и с "Росатом" през цялото време. Опитвахме се да намерим инвеститор за "Белене". В резултат се видя, че нашите изисквания не получават разбиране, а и инвеститор не се появи, освен с руска подкрепа. Затова бе логично, след всички тези усилия, проектът да се прекрати. Това нямаше как да се случи автоматично в началото на мандата.
Договор не подписахме, защото щеше да е катастрофа за България. На всичкото отгоре и до ден днешен няма лицензиран технически проект. Не беше лицензиран през цялото време, през което бях министър. През 2010 г. вече беше ясно, че няма да се стигне до бързо решение. И мандатът за преговори, който дадохме на НЕК, беше за замразяване на проекта. Тогава натискът стана безцеремонен и бяха направени два опита за поставянето на България пред свършен факт с подписването на ангажиращи документи през главата ми. Ако не ги бях парирал, сега референдум нямаше да има и още милиарди щяха да са потънали.

"Няколко месецапреди уволнението на бившия шеф на НЕК Красимир Първанов изневиделица се появи почти съгласувано с НЕК споразумение, че до март 2011 г. трябва да сме подписали окончателно. Донесе го шефът на "Росатом" вечерта преди важен форум на енергийни министри, на който бях домакин. Наложи се в 1 часа през нощта да събирам юристите и да пренапишем документа по начин, защитаващ нашите интереси. Това е прословутият меморандум, "намерен" от г-н Станишев, който всъщност тогава - на 30.11.2010 г., веднага публикувахме на сайта на МИЕТ за първи път в историята на преговорите за Белене", каза още Трайчо Трайков.