Това сочат данните на УНИЦЕФ. Според тях в подобни институции за 2007 г. са настанени 956 на 100 000 деца на възраст между 0-3 г.
Като цяло страните от ЦИЕ/ОНД има най-високото в света равнище на деца, които растат в условията на формална алтернативна грижа. Става въпрос за 1,3 милиона деца или повече от едно на всеки 100. Броят на децата в институционална грижа в 22-те страни и територии в ЦИЕ/ОНД е изключително висок - най-високият в света. В институциите живеят повече от 626 000 деца.
Средното равнище на децата в институционална грижа в ЦИЕ/ОНД е почти постоянно от 2000 г. насам. А в 12 страни делът на децата в институционална грижа в периода 2000-2007 г. е нараснал. Това означава, че въпреки продължаващите реформи, в повече от половината от страните по-често се прибягва до институционална грижа, изтъкват от организацията.
Конкретно за България от УНИЦЕФ посочват, че правителството предприема сериозни действия, за да осъществи процеса на деинституционализация, но са допълнителни усилия нужни за подкрепа на семействата и децата в най-ранна детска възраст, е мнението на експертите.
От организацията дават пет основни препоръки в тази насока:
- Подходящ бюджет за подкрепа на уязвими семейства чрез разработването на подходящи мерки и услуги в семейна среда;
Насочване на ресурси, като се дава приоритет на развитието на подходящи местни услуги, които дават възможност за алтернативни решения за децата до тригодишна възраст, със специално внимание към потребностите на децата с увреждания;
- Законодателни промени, които да ограничат като краен вариант и да поставят строги изисквания към настаняването в институционална грижа на децата до тригодишна възраст;
- Изграждане на капацитет и стандарти за работа на персонала на родилните отделения и педиатричните болници, така че да подкрепят родителите на новородени с увреждания и родителите от най-уязвимите групи, за да не се насърчава институционализацията;
Партньорство с медиите и гражданското общество за насърчаване на социалното приобщаване на децата, лишени от родителска грижа и децата с увреждания.
За да се гарантира, че реформите са ефективни, УНИЦЕФ призовава да се даде приоритет на ненастаняването на деца до тригодишна възраст в институционална грижа. Този подход очевидно би повлиял и на децата с увреждания. Така в рамките на четири години броят на тези децата, настанявани в институционална грижа би намалял с 20 процента.