След режисьора Степан Поляков, тези дни и журналистът Мартин Кабровски съобщи, че съдът е осъдил наклеветилите го несправедливо с произволни и недоказани твърдения, че бил „четирихилядник”. Преди това станахме свидетели и на много други дела за обиди и клевети между политици като например това, че Слави Трифонов спечели такъв процес срещу Кирил Петков и т.н. и т.н.
Някой спомня ли си изобщо кога точно започна това произволно хвърляне на обидни и неверни твърдения срещу публично известни хора у нас?!
Обидата и клеветата са престъпления, насочени срещу личността и засягането на доброто име и авторитет на човек. Санкцията, която съдът налага за клевета е глоба от три хиляди (3000) до седем хиляди (7000) лева и обществено порицание. Предвиденото наказание за обида е глоба от 1000 лв. до 3000 лв. Заедно с глобата, съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
Мисля, че единственото спасение да спре тази обществено токсична тенденция да се нагрубяват и опетняват известни хора, е наистина да се обръщаме към съда като една достойна и справедлива инстанция, способна да опази достойнството и авторитета на изявени хора. Уточнявам, че да съди тук, в земния свят, може не някой друг-противникът ти в кавгата, а само и единствено съдът.
Мартин Карбовски, с присъщото си чувство за хумор е депозирал в своя иск равностойна сума за възмездяване от 4000 лева. Зер, щом е „четирихилядник”, то нека този, който го твърди без да има грам доказателство за това да му плати тези пари, плюс съдебните разноски по делото. Благодарение на добрия си адвокат М.Коен, Мартин успя да спечели делото.
Това е само един пример затова
как можем и трябва да се защитаваме на твърде разкаляния обществено-политически терен у нас.
Публичната реч отдавна удари дъното и дори от най-високата трибуна на НС в парламентарната ни република се сипят ката ден слова на омраза, на обида, на презрение. Това няма как да не дава отражение върху всеки българин, защото чрез медиите хулителите влизат във всеки български дом. Политици се замерят дори с нецензурни слова, а децата ни щат нещат ги гледат и чуват.
Затова мисля, че може би пътят за постигане на разумно, толерантно и възпитано гражданско общество у нас ще е дълъг и не лесен, гарниран и с емоционалния заряд, който си носим като балканци. Ако той минава и през съдебните зали, което не е трагедия, може пък бавно и полека обществото ни да привикне към по-добри нрави.
Преди години в едно интервю пред мен великолепният магистрат, бивш правосъден министър проф. Петър Корнажев сподели простичкият факт, че, ако хората можеха да се разбират помежду си, то нямаше да има нужда от закони, от съдилища, от правосъдие въобще. Ето че и след близо три десетилетия, думите му са верни, а хората все повече опират до сляпата Темида.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg