Коментар на уважавания български учен доц. Спас Ташев. Той е ръководител на департамент „Демография“ в ИИНЧ-БАН, а също така преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Основател е и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Публикувам неговия коментар, защото смятам, че е важно мнението на такива експерти да стига до повече хора.
Взето от фейсбук: две изрезки от българската преса от 1924 г., когато със сигурност българите не са били руски агенти. Вижте реакцията на тогавашното недеформирано българско общество, а също така на тогавашния директор на Народния театър.
Интересно ми е как тогава българските граждани са видели, че пиесата се подиграва на българите, а някои сегашни български граждани не виждат това и твърдят, че пиесата била просто антивоенна комедия. Всъщност тя е блудкава антибългарска комедия!
Как пък не е осмят някой сръбски войник агресор или някое сръбско семейство?
Като гледам безпътицата в НС, все повече си давам сметка, че тя е отражение на безпътицата пред разединения български народ, за който партийната партизанщина е по-важна от необходимото единение около национални идеали, свързани с бъдещето. Крайно време е да разберем, че нашият избор не се свежда единствено между путинизма на изток и розовите понита на запад! Българският народ винаги е бил демократичен, не е харесвал авторитарното управление, поради което традиционно принадлежи към европейското пространство.
Затова трябва да отстояваме единна Европа на нормалността!
Затова трябва да помним, че още в притчи Соломонови е казано, че всяко царство, разделено против волята си, запада!
Докога ще пропадаме?
Като говоря за намесата на Белград в българските дела към 1924 г., да попитам някой знае ли как са въоръжавани българските комунистически метежници през 1923 г.?
Иван Михайлов ясно е описал това: Сърбия е прехвърляла оръжие за българските комунисти с ясното съзнание, че те ще рушат българската държавност. След разгрома на метежниците те бягат в Сърбия, където намират убежище и издръжка. Дори им дават и жени. Спомнете си за Любица Ивошевич!/бел.ред.съпруга на Георги Димитров, поетеса/. След всичко това не се чудете защо българските комунисти предадоха България!
Днес наследниците на българските комунисти се пребоядисаха на демократи, но продължават пъкленото безродно дело на предците си!