Стефан Софиянски е преизбиран три пъти за кмет на столицата, той е едно от знаковите лица в българския политически и обществен живот през последните над 35 години. Бил е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения в правителството на Филип Димитров /1991-1992г./. Софиянски пусна първите частни радиостанции и първата мобилна телефонна система у нас. Сочен е за най-успешният служебен премиер на държавата, назначен за такъв през 1997 г. от президента Петър Стоянов. Завършил е икономика, има специализация по управление и богата професионална и политическа кариера. Вчера той имаше имаше рожден, който посрещна с голямото си задружно и сплотено семейство, а ние на патерица му желаем здраве и наздраве!
- Г-н Софиянски, в понеделник, 11 ноември, се събират излъчените от партиите депутати в 51-вия състав на НС. Накъде ще върви този състав, за който някои казват, че е нелегитимен?
- Крайно време е политическият елит да се мобилизира и да започне работа по нова организация на обществото ни.
Очевидно е, че досегашната вече е напълно изчерпана и дава дефекти – като една стара, износена кола. Трябва да се търси нов, модерен начин на организиране на нашите отношения. Това минава, първо през начинът, по който избираме хората, които да ни представляват в парламента, правителството, президентството, в областните управи, в кметствата. Така нашите избори няма да носят разочарованията, които предизвикват сега.
Второ, ясно трябва да дефинираме пълномощията, които им даваме. Важно е да направим такава организация на нашето общество, в която институциите да са поставени в условия на взаимодействие, а не на противопоставяне. Всичко това минава през създаването на нова конституция. Ако хората, които сега са избрани, искат да оставят нещо в българската история, нека се организират и приемат проект за нова конституция, в която тези неща, за които говорим, да обуславят нашето движение напред, а не назад. После да се свика ВНС /Велико Народно събрание/, което да поработи върху новия основен документ, ако се налага, и така да се постави началото на новата организация на обществото ни.
- Какво стана с Вашия проект за конституция?
- Готов съм с него и непрекъснато питам, говоря, но всеки ми казва: „чакай, сега не е времето затова”. Като отлагаме старта на новото ни начало на организация в обществото, получаваме това, което имаме като резултат – държавата ни е на последно място, на опашката в ЕС.
Някой да е чул за някаква позиция на България в Европа? Никой.
- Като човек с дълъг обществено-политически опит, помните ли някога да е имало толкова съмнения за нечестни избори?
- Не. Имало е инцидентни случаи, в които например за избор на кмет в малко населено място, да няма нито един отчетен глас в протоколите, дори собствената му бюлетина, с която е гласувал за себе си, не е отчетена.
Служебното правителство на г-н Д.Главчев непрекъснато ни „приспиваше”, че ще направи най-честните избори. Извършиха проверки и арести, които обаче не съм забелязал да водят до някакъв резултат. "Приспахме се" така и допуснахме манипулация на изборите. Повишената активност пък се дължи на дирижирано гласуване…
- България в управленска криза ли е?
- Да, България изпадна в управленска криза. Не бих обсъждал индивидуалните качества на всеки премиер и министър, защото се водя от презумпцията, че хората заемат тези постове, за да вършат сериозно и честно работата си. Според мен, кризата в управлението се дължи основно на това, че там имат много къс хоризонт на работа и това не дава възможност да се правят по-решителни стъпки, които да се проектират във времето. Като служебен премиер и аз имах много къс мандат – 99 дни, но взехме стратегически важното решение за въвеждането на валутния борд. Тогава обстоятелствата ни притиснаха, до днес повтарям, че стабилен български лев, е по-добрият вариант, но зад него трябва да има работеща икономика. Връщам се към онези години, за да припомня, че
важни и полезни решения могат да се вземат и при къс мандат.
Само че сега политическите елити са много настроени едни срещу други, а това поставя временните правителства в условията на това да гледат колкото се може по-леко да минава ежедневната им работа. Тя е важна, разбира се, но те нямат възможност да направят никакви други стъпки. Вижте какви колебания имаше за Плана на възстановяване и развитие! Този документ е оста, пътят, по който да върви България.
Произвеждаме най-малко в Европа и затова не ни е крива съдебната система. Проблемът ни е икономиката, нямаме инвестиции и както казах, не произвеждаме. Винаги съм се ръководел от принципа, че, ако имам 10 проблема, трябва да имам и 10 решения за тях.
- Имаме ли финансова стабилност?
- Валутният борд ни дава сигурност. Но това е сигурност на бедняшко ниво.
Трябва ни силна, работеща икономика, както вече споменах. После да стабилизираме лева ни към еврото и едва тогава да влезем в еврозоната. Това е редът на стъпките, които трябва да направим, за да тръгнем напред. За целта са необходими години, но правителствата последните години разполагат с по няколко месечни мандати. Като капак на всичко бяха въведени и безкрайно глупавите ограничения, които връзват ръцете на президента при избор на служебни премиери. Глупаво е и решението за „работещ парламент”, който очевидно не е работещ, щом не може да излъчи стабилно правителство и управление. Защо да се поддържа лошо работещ парламент?! Да губи времето на министрите по цели дни и да разпитва за неща, от които нищо не разбира ли!
Съгласен съм, че предишната конституция вече се изчерпа, но поправките, които й направиха, само я доразвалиха.
- Според Вас кой е основният конфликт в нашето общество?
- Ниското културно и образователно ниво на политическия ни елит създава много конфликти.