Много е рано да говорим за конкретни случаи, нека не говорим с подробности и с детайли за тях; и да оставим живите на спокойствие в мъката им; просто да се молим да я преживеят.
Нека използваме случаите САМО като информационен повод да отворим темата, защото в България имаме проблем.
Проблемът… с това да се чувстваш добре в кожата си, да знаеш, че можеш да получиш помощ, а не шамар.
Вижте, България не е някаква особена крайност по наличие на хора, които имат биохимичен дисбаланс или хора, които преминават през емоционално тежък период, който ги бележи опасно.
Във всички страни по широкия свят го има. Има го в развиващите се страни, има го в развитите страни, има го в богатите страни, има го и в бедните страни.
Има го. Оттук насетне е важно как хората се отнасят към съществуващия проблем; и доколко са готови да подадат ръка на нуждаещите се.
Ето ТУК идва проблемът на българите – не само, че не са готови да подадат ръка, но и с удоволствие ритат падналия… дори не от истинска омраза, а от спортна злоба и от нямане какво да правят – за забавление и разтуха, че могат да си го изкарат на някого.
Когато човек с някакъв биохимичен дисбаланс или емоционален проблем (често моментен, а не хроничен), погледне около себе си, вижда озъбени хора, пълни със злоба. Не вижда защитена среда.
Средата в социалните медии е отровна. Там се казват неща, като „сама си е виновна“ по адрес на жертви на насилие; там се говори за теории на конспирацията, когато има битови инциденти и насилие – търсят се конспирации как тази или онази жертва лъже, защото са ѝ платили, че да се приеме някакъв си закон, който – според коментиращия – е соросоиден и т.н.
По адрес на жертвите на някаква болест се плюе „ама защо ни занимавате с тях, няма ли по-важно, кой го интересува!“
Много хора ги интересува. Например все още живите и все още страдащите от подобни състояния – за тях е важно да знаят, че живеят в защитена среда и никой не ги мрази и не ги обвинява за нищо. И им е важно да знаят, че никой не вика по техен адрес: „кой го интересува бе?!“
Само че…
Вместо защитена среда, мнозина виждат злата жлъч на кисели безделници, решили да си намират работа на устата, плюейки.
И страдащите хора започват да се затварят в себе си, защото се страхуват, че ще ги нападнат. Смятат се за виновни. Без сами да разбират защо.
И без това не се чувстват добре, но и допълнително им се сипва на главата помия. Това не само, че не им помага, но и е опасно, защото може да ги тикне към крайно действие.
И не може само да си седите на задниците и да ломотите: държавата не прави нищо…
Ти си държавата!
Да пренебрегваш страданието е едно и това е отвратително; но да му се подиграваш – това е степени по-надолу в помията. И ТИ си отговорен за следващия нещастен случай. Защото ТИ отрови социалната среда с редките си коментари, които изтриха и последната капка надежда и последната капка смелост на следващата жертва и тя направи крачката надолу.
Ако нямаш какво да направиш, за да помогнеш, поне не пречи; ако нямаш какво полезно да кажеш, най-добре си затвори устата.
____________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.