Бизнесът и работодателите не се разбраха за увеличаването на минималната работна заплата на 1077 лв.
"Нормално е, когато се обсъжда минималната работна заплата (МРЗ), да има дебат между работодатели и синдикати. Хубаво е, че се чуват гласовете и на работодателите, и на синдикатите. Въпросът е не дали е малка или голяма МРЗ, съществените въпроси са свързани с баланса в бюджета, каква е икономическата перспектива пред страната. В някои случаи аргументите на синдикатите са важни, тези на работодателите също - важно е да се намери баланс", коментира председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова в студиото на "България сутрин".
Тя не отхвърля варианта за диференцираната минимална работна заплата, но по думите ѝ по-добрият пример е с намален размер на МРЗ за младежи, за да имат стимул работодателите да ги наемат.
"Темата за неравенствата, големите проблеми на пазара на труда идват от различните степени на образование, инвестициите в средно и висше образование предопределят какви ще бъдат доходите ни. Когато говорим за МРЗ, става въпрос за нискоквалифицирани работници", подчерта Русинова.
Председателят на Икономическия и социален съвет посочи в ефира на Bulgaria ON AIR, че това е от значение не само заради присъединяването на България към Еврозоната, но и заради националното законодателство, което изисква поддържане на нисък бюджетен дефицит. Очаквания ѝ са дебатът да се прехвърли в НС след изборите.
"Ефектът от минималната работна заплата има съществено значение върху повишаване на доходите, това се вижда не само в страни като България. Имаме обвързване на МРЗ със средната, но има доста социални плащания, които зависят от нея - като подпомагане на хората с увреждания, това увеличава бюджетния разход", даде пример гостът.
Усвояването на евросредствата
Русинова препоръча обстоен преглед на възможните резерви за приходи. Тя очерта като негативна тенденцията, че имаме почти до 0 усвояване на европейските средства, които понякога са единствената възможност за инвестиции: "В последните години сме от криза в криза с допълнение към политическата е липсата на предвидимост. Ако бизнесът има предвидимост следващите години за механизма за увеличаване на МРЗ, няма така драматично до приема тези 15 и повече процента".
От Икономическия и социален съвет обръщат все по-голямо внимание на влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда и ежедневието на хората.
"На последните места в Европа сме по използване на технологии в малките и средни предприятия. Ние нямаме план как можем да овладеем този процес. Въвеждането на изкуствения интелект няма да доведе до намаление на заплатите, а до промяна на различни професии, промяна каква квалификация е нужна на хората", каза Зорница Русинова.
Изкуственият интелект може да помогне на работодателите в кризата с кадри, убедена е тя.
"Призоваваме да има максимална готовност, информационна кампания, да спрем с дебата трябва или не трябва да влезем в Еврозоната, а какво трябва да знаят хората, какво ни предстои. Реалистично е за следващата година, когато се приеме от МС Законът за бюджета, да има политическа воля за редовен кабинет, който да продължи преговорите", добави гостът.