Днес се събудих с ведри помисли и заредена с оптимизъм и благодарност към бога, че ми е отредил живот точно по тези географски ширини и да съм част от този състрадателен, добър, щедър, великодушен и подпомагащ другите народ. Реших да споделя с вас великодушните си мисли преди да отида пак на театър, заредена с оптимизма, че така по някакъв начин подпомагам оцеляването и развитието на театралните и др. културни институции, защото нали точно те съхраняват и опазват българщината, духа и духовността ни!
Първо, в ранни зори, когато температурите вече са хладни, се размислих за предстоящия отоплителен сезон и предупрежденията от страна на „Топлофикация” в София, че „засега са й запорирали само една от сметките”, нищо че борчовете й, натрупани от некадърни управления, вече надхвърлят 2 милиарда лева. Според един от водещите енергетици у нас – Иван Хиновски, най-изгодното отопление за българите в предстоящия зимен сезон ще да е чрез парното.
Иска ми се да му вярвам, обаче ми е трудно. Все пак нали си обещах днес да съм оптимистка и да не обръщам внимание на фактите каквито са - че ние тук, в България, продължаваме да купуваме руски газ, но през посредници и ето, че така „благородно”, а не абдалски, пълним джобовете на разни тарикати.
Ми що пък да подпомагаме развитието на търгашеството с обществените ни средства!
Ние и наличната инфраструктура дадохме на концесия на разни частни монополи, които получават тлъсти заплати затова, че ни доставят калпави скъпи услуги – виж водата и тока и пий една студена вода с ведри мисли, че подпомагаш чужди и родни тарикати!
На това някои му викат „капитализъм”, ако щете вярвайте!
Изпълнена с добри помисли, смятам да си направя списък и по-късно да поема към някой от супермаркетите, за да напазарувам храна. И разбира се, да сторя добрини на европейски и други, не родни производители. Ще си напазарувам лук от Австралия, картофи и ябълки от Полша, домати от Турция и Гърция, боб от Мексико, яйца и олио от Украйна и т.н. и т.н.
От толкова много "добрини" на човек чак може да му прилошее, ако не беше нашенец, а от друг народ и националност.
Но не, ние сме държеливо племе, гърмяни зайци и прочее сравнения, които комай трябва да са обидни за човешкия род!
Снощи бях, а днес пак смятам да отида на театър, за да оплакна сетивата и да изтрия файла от натрупаната информация в тази нелека за цялото човечество седмица. Ще отида на театър въпреки изнесените факти, че и политически хрантутници в културата смучат пари от храмовете на Мелпомена в цялата държава. Гръмнаха скандали за схемите, по които са били източвани пари от театри в Разград, Смолян и къде ли не.
Миналата вечер
в Сатирата започна новият театрален сезон с две великолепни постановки – „Креват за двама” и „Буржоата благородник”,
а преди това директорът на театъра Калин Сърменов, признат като най-добър театрален мениджър, се срещна с нас, журналистите. Освен за великолепния спектакъл „Креват за двама”, чийто режисьор е той, бе помолен да коментира и грозните скандали за източването на театрите, които разтресоха държавата последните дни. На въпрос на колежката от „24 часа” Лили Първанова, Калин Сърменов отговори, че цялата досегашна схема, по която се финансират културните институции е порочна, неефективна и безконтролна. Мисля, че е напълно прав. Той призна, че театрите разполагат с делегирани бюджети и няма как в министерството да не са знаели за харчалъците им, но че нямало никакъв контрол. Даде примери и с други театри, сред които и Пазарджишкият, където грубо казано били харчели по близо 5 милиона, а приходите им били едва малко над 1,5 млн.лв. Директорът на Сатирата с основание зададе реторичния въпрос:
”кой покрива тази/такива разлики”?
Смятам, че с основание припомни и за огромните смукателни способности на т.нар. „чужди, външни продукции”, които /без/ културните чиновници в министерството се правят, че не забелязват.
Отговорете си и вие на тези въпроси. На мен лично ми е горчиво заради оскъдните заплати на повечето актьори. И защото в клетата ни държавица безмилостни тарикати са измислили схеми как да крадат дори от оскъдните бюджетни пари за култура – 0,4%! Както пише последният министър на културата, световноизвестният български диригент Найден Тодоров – „пиша с натежало сърце” за всичко това. Той предлага поне 10 промени, които да подобрят финансовото състояние на културните институции и най-вече да се спре краденето на пари от тях /виж линка/. Дали това е възможно?! Ще видим, казал оптимистът.
Оптимистично ще продължавам да ходя на театър, защото вярвам в думите на Гогол, че „театърът е катедра, от която може много да се говори за света на доброто", а не е хранителна среда за паразитиращи политически тарикати.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg