Защо проблемите, свързани с чистотата и сметоизвозването вече над три десетилетия са в непроменимо положение и иначе красива България е зарината с отпадъци? Колко „тежка” за джоба на повечето българи, е новата такса за смет, която временно бе отложена? Кои са най-важните причини, поради които страната ни изглежда мърлява и неподредена? По всички тези актуални вече над три десетилетия въпроси, разговарям с един от най-уважаваните специалисти в областта на екологията и опазването на околната среда Евдокия Манева. Тя е бившата министърка на МОСВ /в кабинета на Иван Костов 1997г. - 2001г./, зам.-министър и депутат.
Всяка есен, около деня на София,се провежда акция за почистване на столицата с участието на гражданите. Подобни акции се провеждат и в други градове, в различни периоди на годината. Те имат за цел, както да подобрят чистотата в населеното място, така и да напомнят на хората, че
приличният вид на обкръжаващата ни среда зависи от самите нас.
Темата за отпадъците и чистотата е обсъждана многократно, за съжаление без особен резултат. Примерите са многобройни. От много години остава непроменена гледката на камари отпадъци : в деретата на реките; около пътищата, всяка отбивка е бунище; край градовете и селата, многобройни незаконни сметища ; на всяко място за почивка в планините, а и не само там; край дворовете в селата; край съдовете за отпадъци в населените места с организирано сметосъбиране; около спирките на обществения транспорт и т.н. Накъдето и да се обърнете, мръсотия.
Какви ли не аргументи бяха привеждани, за да се събудят сетивата на работещите в институциите и на гражданите да спазват законите и другите разпоредби в областта на отпадъците. Напомняше се, че отпадъците са ценен ресурс и той трябва да се използва, защото генерира доходи, че искаме да бъдем привлекателна туристическа дестинация и чистотата има първостепенно значение, че
чистотата в населените места е една от характеристиките на цивилизоваността на населението ,
че чистотата е един от факторите ,влияещи върху здравето на хората и още и още икономически , здравни и имиджови аргументи.За съжаление, десетилетия без никакъв напредък. Както преди 20 години в столицата се отделят средства, за да се почистят същия брой незаконни сметища , ежегодно в селищата с наводнения реките влачат невъобразимо по разнообразие и количество отпадъци - печки, дюшеци, гуми и какво ли още не . АПИ и общините нехаят за поддържане чистотата на пътните артерии , контролните органи на МОСВ и общините се събуждат само от време -навреме.
И неизбежно възниква въпросът Защо?
Сигурно могат да се посочат много причини, но мисля че три са водещи.
Първо, манталитет.
Нямаме сетива за чистотата. Нямаме културата на живеещите в общност хора и на произтичащите от този факт отговорности и задължения. Не ни прави впечатление мръсотията около нас. Извън прага на дома ни нищо не ни интересува . Нещо повече, изхвърляме боклуците си където ни попадне, убедени, че след като плащаме данъци, някой трябва да ходи след нас и да чисти. С тези разбирания и поведение се нареждаме сред мърлявите ориенталски народи.
Второ, пари.
Събирането и оползотворяването на отпадъците е бизнес, в който има много пари.И за съжаление за общините и фирмите, работещи в тази област, парите, а не чистотата са определящи. Интересите и схемите за значителни печалби са били обект на много публикации. Толерираните фирми и техните босове са известни, но даже, когато има реакции, всичко потъва в органите, призвани да наказват нарушителите. А общините имат не по-малък интерес от фирмите и затова бездействат или се съпротивляват на всеки опит за промяна. Много показателно е поредното отлагане на промяната в определяне на такса смет на база на генерираното количество отпадъци. Беше измислена напълно невярната заплаха, че таксата ще се увеличи многократно и лицемерно загрижени депутатите за седми път отложиха промяната. Добре би било специалист от МОСВ или неправителствена организация да опровергае това твърдение, като покаже, че,
ако такса смет се изчислява съгласно законовите разпоредби на база на необходимите разходи за управление на отпадъците в населеното място, не би следвало да има съществена промяна.
Но новият начин изисква известни усилия, нова по-добра организация и контрол. Никой от участниците в разпределянето на паричните потоци няма интерес от това.
Трето, контрол - него просто го няма.
Нито на национално, нито на местно ниво. Много отдавна контролните органи са абдикирали и не само в областта на отпадъците. Има назначени инспектори, много често без нужната квалификация, но осведомени, че голяма част от подконтролните обекти са собственост на покровителстван свой човек и най-добре е да не се захващат, защото могат да си навлекат неприятности. И така
контролът или напълно липсва, или е напълно беззъб с поредици от предписания, които никой не изпълнява.
И боклуците са навсякъде около нас.
Управлението на отпадъците се превръща в все по-актуална тема. Много от въпросите, по които у нас няма промени от години, отдавна са решени в нормалните страни и не е никакъв проблем тук да се ползват идеите и решенията им. Необходима е единствено воля. Заедно с това се изправяме пред нови изисквания и предизвикателства, които изискват участие на цялото общество и промяна на навици и манталитет.Те от своя страна пораждат необходимостта от обучение и широка разяснително кампания.