Коментар на Ирини Зикидис, тренер и собственик на Таланта Трейнинг, с практически опит в стратегическото управление на компании, продажбите и обучението на екипи у нас и в чужбина.
Под статуса ми за Закона за чуждестранните агенти в САЩ, едно момче сложи линк към Данъчната декларация за 2023 на една дама, депутат, като обърна внимание на декларирано финансиране от 25 000 долара (малко над 45 000 лева) от американски фонд. Ако потърсите връзката между тази дама и фонда в Гугъл, излиза само нейно видео от 2020, в което тя оповестява, че започва сътрудничество с въпросния фонд. Дали тази дама е получавала подобни крупни ежегодни суми от 2020 насам и срещу какви ангажименти, нямам представа, а и това не е видимо като информация.
Ако имахме Закон за чуждестранните агенти, щяхме да имаме по-ясна представа първо, какви суми се изплащат, второ - за какво, и трето - на кого.
Но нека оставим за момент финансирането отвън на действащи политици и разгледаме една друга тема.
Въобще, темата за финансирането на лица и НПО е много любопитна.
По същество, това е инструмент за усвояване на публичната власт и държавния ресурс от частния сектор. Как става?
По линия на публично-частните партньорства, властта в дадена страна започва да си сътрудничи с някоя НПО по определени проблеми. На теория, НПО са грасруут организации т.е. организации на "будни граждани" или представители на бизнеса, които са загрижени за добруването на гражданското общество. Тук директно е вложена презумпцията, че държавата не може да се справи с широк кръг от проблеми, и затова се обръща за помощ към самоорганизиралите се граждани. Става дума за изключително многопрофилен аспект от проблеми – от болни деца, през ранна бременност, наркотици, бездомни, LGBT, мигранти, климат и така нататък. Разбира се, публичната власт започва да плаща на въпросната НПО за услугите (субсидии, грантове), т.е. някои НПО започват да получават и бюджетно финансиране.
Сега, нека го кажа ясно – запозната съм с дейността на няколко НПО и знам какви чудеса правят по линия на болезнени за обществото точки. Тоест, аз съм изключително голям фен на определени проекти, насочени към добруването на българското общество.
В същото време, съм заклет противник на „проекти“ като „изграждане на гражданско общество“, „борба с хибридната пропаганда“ и сума ти подобни, които са приплъзнати и подпъхнати между полезните каузи. И които, по същество, са основните, които трябва да бъдат прокарани.
Ако трябва да формулирам накратко основните точки на напрежение:
Първо, НПО се оформят като паралелна власт извън традиционните институции, и все повече започват да влияят върху взимането на решения. И през тази вратичка започват да изискват законодателни промени и промени в Конституцията. Такъв е случаят с Истанбулската конвенция и LGBT обучението в училищата. Защо това е проблем? Защото никой не е гласувал за тези хора и те нямат право да изземват държавни функции.
Второ, когато има колосална злоупотреба с държавни средства. Нека видим официалната статистика на България: „През 2023 година юридически лица с нестопанска цел са получили 458 милиона лева публични средства от националния бюджет, европейски и други програми. За 2022 година сумата е 402 милиона лева.“ А сега си представете какво значи 458 милиона лева, които предстои да влязат в няколко НПО. Вероятно разбирате, че
става дума за мащабна, мащабна хранилка, както по линия на държавата, така и на ЕС.
И сега си представете, ако даден политик реши да насочи част от тези средства към собствено НПО или към „верни“ съмишленици от собствения си спарен, корумпиран кръг. Напомням, че наскоро гръмна подобен скандал, когато един министър заяви, че е бил притискан да насочва милиони към 4-5 компании на „наши хора“. Наскоро, Markus Pieper, бивш депутат от групата на ЕНП, отвори темата за колосалните злоупотреби с пари и власт и поиска пълна прозрачност на финансирането на неправителствените организации.
Трето, подпъхването на проекти, които са единствено и само насочени към демонтиране на демокрацията и унищожаването на свободното слово. Защото, както казах и вчера, такива проекти целят унищожаването на естествените процеси на дебат, необходими за всяко едно здраво общество и са инструмент за прокарване ако не на фашизъм, то минимум на тоталитаризъм.
С други думи, един Закон за чуждестранни агенти би осветлил САМО неправителствени организации, формиращи обществено мнение (било то в посока САЩ или Русия), а НЕ всички полезни за България проекти.
Заглавието е на редактора