Днешната историческа дата предизвиква силни емоции „за” и против” в и без това силно поляризираното ни и буквално настръхнало от противоречия и чиста омраза на едни срещу други в обществото. Държавна агенция "Архиви" реши да публикува свой подбран сайт за събитията по онова време, за което Симеон Сакскобургготски даде своята оценка при завръщането си у нас след дългото си изгнание. Той не скри почудата си от постигнатото в развитието на България, която в детските му спомени била изостанала, бедна и опустошена от мизерия селска държава. Реакцията му е запечатана от фотосите и тв репортажите преди над двайсетина години.
Началникът на държавната агенция доц. Михаил Груев тази сутрин в ефира на Нова тв поясни:
"През сайта на архивите, новия сайт може да бъде достъпен. Става дума за
1500 документа с около 2600 страници, отнасящи се до различни аспекти на установяването и пребиваването на Червената армия в България.
Документите показват всекидневното общуване между червеноармейците и българите, както и "икономическото изсмукване на ресурси и суровини".
Според него Червената армия навсякъде е посрещната като освободителка, но усилията на всички историци доказват, че нейната дейност няма нищо общо с "пропагандната ѝ опаковка". Груев каза също, че в сайта за пръв път е публикуван и списък на загиналите български граждани по онова време.
В социалните мрежи по установен тертип вече всеки изразява своето отношение и към тази историческа дата. Ето част от мненията, изразени сред най-активните писачи в мрежата:
Ирини Зикидис:
Сн. личен архив
Честит празник на родителите на остриетата от ППДБ+
Ген. Димитър Шивиков:
Сн. нова нюз
Празник е днес.
Преди 80 години започна съзиданието на Републиката на народа, която днешните евроатлантици вече 35 години я рушат. 80 години от онзи 9-ти септември, оставил завинаги траен отпечатък в родната история. След онзи септември народът изгради една просперираща България, споменът за която дори евроатлантиците не могат да заличат. Имам усещането, че ще дойде нов 9-ти септември.
Честит празник, българи!
Мартин Димитров:
Сн.нова тв
Днес бих искал да ви припомня за хилядите българи, убити в комунистическите лагери.
Комунизмът е бедност и диктатура!
Иво Сиромахов:
Сн. личен архив
По времето на тоталитаризма беше налагано схващането, че от всички държави попаднали след края на Втората световна война под комунистическия ботуш, само в България нямало съпротива срещу властта. Само тук нямало дисиденти. В Унгария, Чехия, Полша хората се бунтували, а всички българи безропотно приели червения терор.
Това е една мръсна клевета, разпространявана от агентите на Държавна сигурност с цел не просто да омаловажат съпротивата на достойните българи, но и изцяло да я отрекат.
Истината обаче е друга. Веднага след Деветосептемврийския преврат възниква съпротивителното движение на горяните, което не само е първото в цяла Източна Европа, но е и най-масовото – в него участват над 100 000 души от цялата страна. То продължава 12 години и дава хиляди жертви.
Дори в най-мрачните и безнадеждни времена в България е имало изправени хора, които не са предали достойнството си.
Такъв е бил Георги Маринов Стоянов – Търпана. Голям българин, който отказал да преклони глава пред властта на каскетите.
Търпана е роден на 6 май 1915 г, в село Михайлово, днешно Желю Войвода.
След деветосептемврийския преврат през 1944 отказва да приеме комунистическия терор, който тогава е в разгара си – всеки ден изчезват безследно хора, хиляди са избити без съд и присъда.
Търпана събира чета от горяни и тръгва по Балкана.
Горяните извършват наказателни акции, сплашват развилнели се комунисти, защитават своите съселяни от зверствата на властта. Няколко пъти влизат в престрелки с милицията, която им устройва засади.
Търпана бил харизматичен лидер, говорел за национално достойнство, за чест. Успял да увлече 106 души, които тръгнали след него по трънливия път на свободата.
В средата на 1951 г. Радио "Свободна Европа" излъчва съобщение, че в Сливенско действа голяма чета, която се готви за въоръжено въстание срещу властта. Комунистите са сериозно обезпокоени и правят мащабна блокада на 1 срещу 2 юни. Говори се, че лично Вълко Червенков е ръководил операцията по разгрома на четата. Хиляди милиционери и войници блокират Сливенския Балкан.
В тежките боеве загиват 40 души от четата.
Търпана получава дванайсет огнестрелни рани, но оцелява.
Арестуван е от милицията и е откаран в затвора.
Осъден е на смърт заедно с още десет души от четата. Смъртната им присъда е изпълнена на 12 декември 1951 г.
Убиват ги по особено садистичен начин - с кирки и лопати. А ръцете им били вързани с тел...
Днес Търпана и другите воини на честта от горянските чети нямат гроб. Комунистическият терор е направил всичко възможно да изтрие паметта за тях.
Но аз помня и ще разказвам за тези достойни мъже, които отказаха да приемат позора на диктатурата и загинаха изправени.
(откъс от книгата ми „Моите вдъхновители“, която ще излезе през октомври).
Александър Симов:
Сн. булфото/архив/
Всяка година по медиите слушаме едно и също нещо за 9 септември - "датата, която разделя". Всякакви псевдоучени и пишман анализатори шестват по екраните, за да ни убеждават, че през 1944 година се е случила огромна политическа трагедия в страната, че това е "черен ден", "началото на терора" и десетки други удобни на политическото статукво клишета.
9 септември не е дата, която разделя.
Тези, които се чувстват "разделени" всъщност заемат страната на политическото безумие, на съюзниците на Хитлер, на една власт, която плаща за отрязани глави. Ако това е символът на демокрацията и свободата, благодаря, без мене. Хората, които го твърдят са за психиатър, проблемът е, че България напоследък опасно много прилича на лудница.
Историята обаче е безпощадна към политическите джуджета.
Рано или късно тя ще даде истинската и обективна оценка на 9 септември и ще накаже жестоко разрушителите на паметници.
Поколение след поколение ще се обръщат назад и ще виждат в тази дата началото на промяна след която България не остана същата, а навлезе в съвсем различна орбита на икономическо, социално и културно развитие.
Eто това не могат да приемат телевизионните папагали днес. Контрастът между развитието на България след 9 септември и социално-икономическият срив, който беляза времето след 10 ноември.
Десните икономически политики не само не подредиха България сред най-богатите държави в света, но трайно я закотвиха на дъното в Европейския съюз.
Доходи, социална сигурност, бъдещето на младите хора, как се справят семействата - това са теми, които са забутани под килима на политическия процес.
Днес в България е в състояние с дни да обсъжда кого пак е обидил Бойко Борисов, но не и да погледне към живота на обикновените хора и да поиска да го промени в добра посока.
9 септември е една от ключовите исторически промени в изстраданата история на България. На власт дойдоха хора, които направиха своите грешки, но и напълно преобразиха страната си.
И между другото - хората знаят това.
През 2010 година зрителите на БНТ в национална анкета определиха 9 септември като най-значимото събитие за България през 20-ти век.
И няма как да е по друг начин.
Националната памет знае как да отсее политическата интрига и злобната измислица от истината.
9 септември е датата, за която някои от най-светлите умове на България дадоха своя живот. Тя символизира един идеал, който е вечен и винаги ще възпламенява умовете.
Честит празник!