Проф. Владимир Чуков е известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
В края на август т.г. в Истанбул се проведе поредното заседание на факторите, ангажирани в изграждането на транспортния коридор „Пътят на развитието“ или както някои го наричат „Иракският път на коприната“.
В Багдад на 22 април 2023 г. бе
подписан меморандум за осъществяването на амбициозния транспортен коридор, чиято стойност беше оценена на 17 млрд. долара.
Ирак, Турция, Катар и ОАЕ бяха представени в иракската столица със своите министри на транспорта. Началото на инициативата е от пристанището на иракския град Басра – Фао, минавайки през градовете на провинциите Диуания, Наджаф, Кербала, Багдад, Мосул, достигайки до КПП Фишхабур /който е на иракско-турско-сирийската граница/ и разклонявайки се на турска територия към пристанище Мерсин или чрез ж.п. линия и магистрала /с дължина 1 200 км/ от Анадола /през моста Селим I в Истанбул/ до българската граница. Движението на стоките и хората ще е двупосочно Персийски залив – Европа. Идеята е транспортът на стоките да е чувствително по-евтин, по-кратък /и вероятно по-сигурен/, тъй като се предвижда товарните и пътническите влакове да поддържат скорост от 300 км. В първоначалния план се предвижда да има и енергиен компонент /петроло- и газопроводи/.
Сн. личен архив
Проектът има за цел да свърже Азия с Европа и е конкурентен на този, минаващ през Суецкия канал.
От края на миналата година последният е високорисков поради терористичните нападения на йеменските бунтовници хути край бреговете на арабската страна. Задочно, „Пътят на развитието“ се явява и алтернатива на анонсирания /но трудно осъществим, поне на този етап/ през септември 2023 г. от Джо Байдън т.нар. „индийски коридор“. Той беше договорен между Нарандра Моди и Константинос Мицотакис след посещението на първия в Атина. Коридорът трябваше да свърже Индия с Европа, минавайки през ОАЕ, Саудитска Арабия, Йордания, Палестина, Израел /пристанището в Хайфа/ и пристанищата Атина или Солун. Някои експерти считат, че една от причините за терористичния акт на Хамас от 7 октомври е именно осуетяването на тази икономическа инициатива.
След вчерашното заседание на министрите от четирите страни в Истанбул бе потвърдено, че плановете са да бъде дадено начало на проекта през 2028 г. В същото време експерти дискутираха, че два основни фактора се възприемат като субверсивни по отношение на реализацията на проекта. На първо място, ПКК чрез присъствието си в Северен Ирак. Неслучайно турската армия засили своите операции в тази част на Ирак като се опита да легализира чрез споразумения за сигурност своето постоянно присъствие в Северен Ирак. На второ място, Иран, който гледа с ревност на подобна инициатива. Заседанието в Истанбул идва броени дни след посещението на Путин в Баку, където една от темите е била полагане на усилия за създаване на коридор „Север-Юг“. Той трябва да свърже Русия, през Азербайджан и Иран с Далечния Изток. Така практически Иран и Ирак се явяват конкуренти за пренос на стоките от Далечния Изток към европейските пазари. Досега коридорът през Суецкия канал беше безалтернативен като бързина и разходи. След започналата война в Близкия Изток на 7 октомври и постоянните набези на хутите, ситуацията коренно се промени.
Както се изразяват експерти „войната на коридорите“ започна.
Интересното е, че в два от /засега/ неосъществените проекти се споменава и България. Става въпрос за „индийския коридор“, чиято вероятност за реализация е много малка /поне на този етап/ и „Пътят на развитието“, който поне на документи върви с набелязаните срокове. Всичко това изисква много по-добре планирана дейност на българското правителство, особено в частта за ж.п. транспорта и пътните магистрали. През последните дни се уверихме, че в първия сектор нещата наистина не вървят добре. Управляващите в София трябва добре да си дадат сметка, че въпросните коридори /и особено „Пътят на развитието“/ са чудесни икономически възможности за страната ни. Не е много ясно дали настоящото правителство е направило анализ кой сектор в бъдещата ЕК би бил най-полезен за България при разпределянето на портфейлите на бъдещите еврокомисари.