Ако съществуваше вече машината на времето и в днешна България, в края на август 2024 г., можеха да се срещнат миналото настоящето и бъдещето…
… представете си какво щяха да изпитат…
Представете си българи отпреди 150 години и българи от след 150 години да се срещнат с нас – българите от днешния ден. 1874-та година среща 2024-та и 2174-та.
Кой какво ще види? Българите от старо време ще видят турци, които се бият помежду си за етническия мир на българите. Ще видят европейска държава, като от мечтите на възрожденците, но – за да не се чувстват съвсем объркани – ще им се уточни, че все пак се управлява от сараи.
Ще питат имаме ли още „възрожденци“ и ще трябва да им се обясни, че има едни, но те не са български.
Ще видят англичани и германци, дошли да си купуват имоти у нас и напиращи да живеят в България, да се разминават на летището с българи, дето не могат да си позволят вече да живеят в България и заминават за Англия и Германия – кой да бере плодове, кой да бъде инженер.
Ще видят (и много ще се чудят) как на всички им е разрешено да гласуват и как това няма почти никакво значение.
Ще видят и ще трябва бавно да им се обясни какво е това нещо „инфлуенсър“ и как точно печели пари. Обучението по шмъркане в интернет ще трябва да им бъде спестено на всяка цена.
Ще видят лица като тези на Ботев и Левски – татуирани (тук също ще се наложи обяснение) по краката на хора, които преимуществено се занимават с търсене на поводи да мразят други българи, защото нещо в тях не им харесва.
Ще се сблъскат с хора – дълбоко религиозни хора, християни – които, по някаква причина се възхищават на чеченски мюсюлмани, които избиват православни християни в името на един, дето хвали Сталин като Бог. Ще трябва да им се обясни и колко църкви е изгорил Сталин и колко попове е изклал. После ще трябва да се мълчи гузно, като последват и другите въпроси.
Сигурно ще питат нещо за историята. Сигурно после ще питат какво е станало със завета „За чиста и свята република“ на Левски. И ще трябва да им бъде обяснено, че често си го рецитираме, но най-първо сме имали князе и царе, а републиката ни е дошла чак после под формата на руска губерния, пълна със заточени крепостни. Но това сърдито ще им го препишем на тях, защото князете и царете поне не са по наша вина. Така ще имат и те за какво да мълчат гузно, като им кажем, че е станало по тяхно време – когато са били вече малко по-стари.
Сигурно ще питат и за балкана, и за нивите, и за морето – ще питат великите ни красоти как са и дали добре ги пазим, а ние тактично ще сменим темата.
Ще питат и чий е най-високият паметник в България – на Левски ли е, на Ботев ли е, на Раковски ли или на някой стар цар. И ще трябва да им се обяснява надълго значението на думите „коленопреклонно раболепие“, както и на думите „професионални наведени благодарници“.
Сигурно ще видят много неща и за много ще питат. Въпросът е ние какво ще можем да им отговорим… и като им отговорим, после – като се върнат в тяхното си време – дали пак ще имат ищах за Опълчение и за борба за свобода.
С българите от бъдещата 2174-та едва ли ще можем да си кажем много. Те, предполагам – подложени на прогресивната дегенерация на образователната система и възпитанието на „инфлуенсърите“ – ще са неспособни да разговарят с дълги изречения или с много думи; ще разчитат повече на звуци, сочене и картинки.
И сигурно ще ни покажат снимка на магистрала „Хемус“. И с жестове ще питат дали пазим оригиналните планове, че те са ги затрили и така и не успяват да я завършат.
____________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.