Предстоят поредните избори и съвсем скоро отново ще започнем да слушаме политиците да се упражняват по редовната тема с демографската ситуация у нас и да предлагат мерки за нейното бързо решение. Разбира се, тези процеси нямат бързо решение, но освен това то най-често не е там, където управляващите го търсят.
Данните сочат, че не насърчаване на раждаемостта е необходимо, за да се облекчи демографският натиск, а политика по ограничаване на прекомерната и предотвратима смъртност у нас.
Нека изпреварим политическите събития и обърнем внимание на информацията за развитието на населението на България, с които националната и европейската статистики разполагат. За последните 10 години коефициентът на естествен прираст на населението на България е отрицателен, като той се движи между -6 и -13‰. Най-висок негативен естествен прираст е регистриран, очаквано, през 2021 година по време на пандемията от COVID-19. Практически това означава, че всяка година България губи население и този процес е устойчив във времето. За сравнение Европейският съюз също устойчиво губи население, но не в такива мащаби както у нас.
Естественият прираст е разликата между раждаемостта и смъртността. И докато при раждаемостта се наблюдава стабилизиране и дори - увеличение на коефициента през последната 2023 година, през която той за първи път надхвърля средната стойност за страните в Европа, то при смъртността ситуацията не е такава. Интензитетът на умиране на населението в България след края на пандемията се стабилизира на равнище от около -15‰, с около 5‰ над нивото в ЕС и по нищо не личи тенденция към намаление, пише dir.bg.
Какво друго показват данните?
В България смъртността се дължи най-вече на болести на органите на кръвообращението (61,1% от всички смъртни случаи за 2023 година*), новообразувания (16,5%) и болести на дихателната система (4,9%). За последната година COVID-19 отстъпва от трето на девето място по причина за смърт на българите.
Преждевременната смъртност у нас е 19,2%** - всеки пети е починал преди да навърши 65 годишна възраст. Тя леко спада през последните 10 години, но все още е на високо ниво. Това са хора в трудоспособна възраст и смъртта им има пряк отрицателен ефект върху икономиката.
По-големият проблем обаче е, че предотвратимата смъртност у нас е една от най-високите в страните членки на ЕС - изпреварва ни само Румъния. Тя е 2,3 пъти над средноевропейската. Този показател дава информация за онези причини за смърт, които в голяма степен биха могли да бъдат избегнати чрез ефективни действия на системата на здравеопазване и превантивни интервенции преди появата на заболяването/ нараняването***.
Регионалните различия в смъртността също са значими и демонстрират както разлики в стила и начина на живот на населението, така и пропуските и липси в местните здравни системи.
Данните недвусмислено показват липсата на ефективност на здравната ни политика. Нужни са сериозни действия по отношение на: подобряване на системата на спешната помощ, засилване на превантивните грижи по ранното откриване, диагностициране и лечение на заболявания, насочване на ресурси от болничната към извънболничната помощ с цел превенция, сериозни стимули и механизми към личните лекари за осъществяване на по-сериозна профилактика и много други. Ако не се поставят и постигат цели, свързани с ограничаване на смъртността и подобряване на здравето на населението, постоянното годишно увеличение на бюджета на НЗОК ще е поредното напразно изливане на вода в пясъка - така, както много години досега.