Коментар на Владислав Наков, известен блогър и автор в социалните мрежи, писател и театровед.
Сн. фейсбук
Миналата седмица медийният експерт Георги Лозанов предупреди българската общественост за предстояща нечувана опасност, от ефира на бТВ, че след приетите изменения в Закона за предучилищното и училищното образование, по инициатива на партия Възраждане, щял да последва и Закон за чуждестранните агенти. Разбира се, пак по модела на Кремъл и Путин, според медийният експерт.
Защо самият Лозанов, при положение че той е основен говорител срещу предполагаемата “руска пропагнада”, е против такъв закон остава загадка.
Ако приемем, че такава пропаганда действително съществува, с приемането на такъв закон, всички агенти за влияние и медиите ще бъдат осветени, a финансирането им ще стане публично известно.
Следователно Лозанов и компания ще могат да посочат с пръст всички, които получават пари от Русия, по един или друг начин.
Причините за категоричния отказ дори да се проведе обществена дискусия за Закон за чуждестранните агенти, по всяка вероятност, са различни. Възможно е грантовете от САЩ да са приемат за “съюзнически”, а такива от Русия - за “вражески”. Възможно е също предполагаемата “руска пропаганда” да е много удобно плашило, което се вади всеки път, когато е необходимо, но което остава винаги в сферата на неподкрепените с факти твърдения, както случката с “четирихилядниците”. Най-правдоподобно, на този етап, изглежда обяснението, че представителите на “руската пропаганда” ще се окажат или твърде малко, или изобщо няма да ги има, а сравнението с американските грантополучатели ще бъде стряскащо.
Според медийни публикации от 2022г.
само фондация “Америка за България” е раздала, под формата на грантове, над $400 млн., а американското правителство, чрез фондация USAGM - $145 млн.
Докато няма Закон за чуждестранните агенти, няма да разберем има ли руска пропаганда в България и как работи тя. Но днес има пресен пример как точно се случват нещата от другата страна.
Схемата е проста, а кръгът затворен. През 2022г. “Фондация за хуманитарни и социални изследвания” (ФХСИ) получава грант от фондация “Америка за България”, по проект “Антидемократична пропаганда и обществена уязвимост”, за периода 11.2022г.- 05.2025г., на стойност 530 220лв. Фондацията поръчва социологическо проучване, което стига до извода, че “Пропагандата на Путин в България започва да се връща като бумеранг срещу Москва”.
Данните от проучването са публикувани от “Дневник”, чийто издател е получил 325 000лв., през 2023г., от фондация “Америка за България”. (Според медийни публикации от 2022г. медийната група е получила общо над 8 млн. лева).
Следите ми мисълта, нали? "Америка за България” отпуска грант на ФХСИ, тя поръчва социологическо проучване, а резултатите и заключенията публикува “Дневник”.
Такива грантове се получават и по други начини, които обаче остават скрити.
Например, анализатор или журналист от голяма медия получава хонорар от някоя чужда фондация, за определена работа (водещ, обучител, презентатор,…), който в някои случаи многократно надвишава стандартната журналистическа заплата. Всичко това, разбира се, е законно, и, сигурен съм, надлежно декларирано пред НАП. Въпросът обаче остава - етично ли е да получаваш пари от една държава, която е обявила друга за враг, в официалните си външнополитически документи, да използваш трибуната на институциите, търговските или обществените медии без да има прозрачност за получените хонорари, грантове и финансирания?!?
Ето е защо е необходим Закон за чуждестранните агенти - за да станат ясни всички зависимости, а обществото да получи пълна прозрачност и яснота за хората, които формират дневния ред.
Заглавието е на редактора