Живеещите в над 400 български селища се бунтуват заради сушата и безводието, от което страдат години наред, а управници от всякакви цветове на политическия спектър в годините назад наблюдаваха с пълно безразличие това. Кой може да оправдае управленското безхаберие, поради което в България има вода, има и пари, ама хиляди българи страдат от безводие и жажда?!
С горчивина се шегувам пред млади колеги, че има теми, за които „писалото ми се изписа” от непрестанното им коментиране и поставяне в обществения фокус. И познайте – резултат няма никакъв, но продължаваме, защото, докато един проблем не е решен, е отворен за разговори, коментари, предложения и мнения.
Такъв е проблемът с тежкото безводие в някои региони, което е обусловено не от липса на водни запаси, а от
невъзможност водата да стига до домовете на хората, поради лошо управление на сектора.
Публична тайна е, че водопреносната система у нас се нуждае от сериозна обнова - някъде от ново изграждане, другаде от подмяна на тръбите и за всичко това са нужни много средства.
Парадоксалното е, че пари има, но не се разпределят и влагат по правилен начин във важните сектори. Особено откакто има възможност да се използват и евросредства по различни програми.
Накратко, вода има и пари има.
Защо тогава хиляди българи са на воден режим,
е въпрос, на който вече всеки читател сам може да си отговори. Хората по места се питат, защо десетки кметове в близките години назад избраха да строят футболни игрища дори там, където няма отбори за „играта на народа”, вместо да направят и поправят водопреносните мрежи? И сами са намерили приемливи за тях отговори – говори се, че от строителството на стадионите се облажвали местните власти, а от други дейности това било по-трудно.
Факт е, че вече на някои места към момента кипи усилна дейност по правенето на водоснабдителна система, която върви бавно, мудно и с куп проблеми и усложнения. Там има шанс от пресъхналите кранове да потече живителна течност макар и късно. За други обаче няма никаква надежда засега. Огромен проблем е и това, че в малките селища няма обучени кадри /публична тайна е кадровият дефицит във всички сфери/, които да пишат читави проекти, които по-късно да защитят пред „големите чиновници” в столицата.
Мисля си, дали последните не биха проявили малко емпатия и загриженост, най-вече отговорност да защитят заплатите си,
като помагат на служителите от малките населени места при изготвянето на проектите за водоснабдяване!
Така малките ще може да получават средства по съответни програми, вместо централната администрация да се „големее” и да препъва местната. Това може да звучи утопично, но пък е проява на „заедност”, както казваше един политик, на желание да живеем и да си помагаме в общността, която се нарича наша държава.
Тогава може би ще потече вода и от пресъхналите кранове…
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg