Най-високо ниво на деца пушачи… нищо, никакви законодателни напъни. Най-високо ниво на употреба на наркотици сред децата – нищо. Най-високо ниво на употреба на алкохол сред децата – нищо. Насилие сред деца и непълнолетни – нищо. Ще се изпопребият и изпозаколят – нищо.
Чалгарки по гащи, казващи с поведението си на децата ви, че ку****лъкът е достоен за почит и следване като принцип в живота – легално; няма проблеми. Неуспели футболисти и те демонстриращи, че ку****лъкът е достоен за почит и следване като принцип в живота – легално; няма проблеми.
Учат си дъщерите, че мъжът им може да ги бие – всичко е точно и „традиционно“.
Политици, ръсещи омраза – няма проблеми.
Да научиш децата, че сред тях може да има различни и че трябва да се отнасят с тях като с хора и да не ги нападат… ужас!!! Страната се тресе!!! Скандал!!! Апокалипсис!!!
Помните ли унгарския евродепутат Йожеф Сайер, който пропагандираше хомофобия и се пишеше за „традиционните семейни ценности“?
Сигурно не го помните по име. Ще ви подсетя кой беше тоя. Той беше оня, дето в края на 2020 г. в Брюксел полицията го арестува по време на гей оргия. Арестуваха го, защото нарушаваше закона за карантината по време на ковид.
Същият се пишеше страшен консерватор и громеше гнилите нрави на запада – Виктор Орбанско приятелче от вида „Putinus kretenikus”.
Ще изкажа едно обосновано предположение: сред българските законодатели, които с пяна на уста плюят ЛГБТ и пазят света от „чумата“, е пълно с гейове. Ще трябва да се самоцитирам отпреди 4 години:
„… нямам нищо против гейовете, против ориентацията или начина им на живот. Имам против обаче, когато едни гейове си слагат нашивки със свастики и ходят да пребиват от бой други гейове за това, че са гейове. С тях не съм ок. Тях не ги приемам. Не приемам и гейовете, които карат хората да мразят гейове. Било от вътрешен конфликт със собствената му тъпа глава, било от политически и финансов интерес“.
На тоя свят има хомосексуални, има и педер***и – последните не е задължително да са хомо, може да са и хетеро; даже по-често са такива. Най-често са в политиката, за съжаление.
Да видим как реагират хората в мрежата на напъните за законодателство, които ни дърпат в периферията (а може би и извън нея) на ЕС.
Ще започнем с една много конкретна и реална заплаха:
„За последните две седмици станахме свидетели на две решения, които отдалечават страната от европейския модел на развитие и я правят да изглежда странно и с нарастваща непригодност в рамките на ЕС: решението на КС, което сложи точка на съдебната реформа и приетия по руски образец дискриминационен и напълно необмислен закон на Възраждане в областта на образованието.
Отдавна се говори за наличието на нарастващ риск от антиевропейски завой на страната. Сега този риск започва да добива съвсем конкретна физиономия. Ако се огледаме в страните около нас, ще видим, че приемането на неприемливи правни норми (или отказът от приемането на необходими такива) постепенно започва да се превръща в новата формула за отдалечаване от ЕС.
Фронтално не става. Не може просто да кажеш, че си против ЕС или че искаш излизане от ЕС. На мнозинството избиратели няма да им хареса. Те продължават да предпочитат да са част от ЕС пред всички останали алтернативи. Ако обаче започнеш да приемаш правни норми, които те правят негоден да си част от ЕС, хората може и да не се усетят накъде ги водиш. Целта е не ти да се откажеш от ЕС, а да го принудиш постепенно той да се откаже от теб. Този сценарий проработи в Грузия с приемането на закона за „чуждестранните агенти“, виждаме го да работи в Северна Македония. Виждаме резултатите от този модел в Унгария. Започваме да виждаме нещо подобно и в България.
Да оставиш открита прокремълска партия да води законодателното хоро непосредствено преди изборите е или проява на късогледство, или опит тази партия да се легитимира като приемлив потенциален партньор в управлението на страната. Ако си склонен да подкрепяш пропагандните законодателни инициативи на подобна партия и то на бързи обороти, защо да не я приемeш и като легитимен партньор в управлението? В Европейския парламент и в страни като Франция и Германия се изгражда санитарен кордон около подобни партии, в България те са оставени да диктуват законодателната мода.
Нека не си правим илюзии - в случая не става дума за един или друг изолиран закон. Става дума за посоката, в която ще се развива България“.
_________
„Днес традиционна сексуална ориентация, утре традиционен цвят на кожата“.
_________
„Средновековие, здравей!“
_________
Тук трябва да се чете МНОГО ВНИМАТЕЛНО!
„Типично за съвременния български законодател беше приет един закон, който повдига повече въпроси, отколкото да дава отговори.
Няма да навлизам в подробности колко подобен закон е абсурден, дискриминационен и вреден, защото ако го направя, ще трябва да седна да пиша втори дисертационен труд. Един ми стига за този живот.
Но, като юрист, не мога да не се чувствам объркана от формулировките на "закона" и не мога да не съчувствам на колегите, които ще бъдат изправени пред предизвикателството да го прилагат.
И така:
1/ Какво означава "пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено"?
2/ На кого е забранено да извършва тези дейности? Общо на всички? Ако е така, тогава:
- Това означава ли, че ако едно, например, 15-годишно момиче се гушка по коридора на училището с най - добрата си приятелка или се държат за ръка, това е "популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин на нетрадиционна сексуална ориентация"?
- Или ако едно момиче носи косата си късо подстригана и се облича с широки дрехи, то пропагандира, популяризира или подстрекава към определяне на полова идентичност, различна от биологичната?
- Или пък ако едно момче с недостатъчно мъжки глас и недостатъчно мъжки жестове просто общува с други момчета?
- Опазил ни Господ, Исуса Христа и Светия дух и там, който ще ни пази, някое дете да вземе да си е осъзнало хомо/бисексуалната ориентация и да сподели с другарче/учител - това пропаганда, популяризиране или подстрекаване ли е?
3/ От 10 години съм правоспособен юрист, работила съм не само в сферата на наказателното право, но така и не ми е попадало в "правната традиция" (каквото и да значи това), да има заложено някакво схващане въобще за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между които и да било лица. Вярно, по Конституция има правна уредба на брака между лица от различен пол, ама "правна традиция" със "заложени схващания" за каквото там законодателят ни е изброил, не ми е попадало.
4/ Кой е компетентният орган, който ще следи за спазването на тази забрана?
5/ Каква е санкцията, която е предвидена за неспазването ѝ? - Понеже аз, като юрист, в трети курс научих от човека, който днес ми е научен ръководител, че "забрана, която не е скрепена със санкция, няма правна стойност"? И тук излиза, че законодателят или толкова си може, или умишлено не е предвидил санкция, знаейки че действието на подобен закон в демократична държава е немислимо, но пък трябва да се събират избиратели чрез омраза - понеже по друг начин - чрез смислена политическа програма, например, няма как да стане.
За жалост, немислимо е, дори и при евентуално сезиране на Конституционния съд, да се появи някакъв разум там.
И тъжното не е, че законодателят за пореден път твори откровени глупости. Тъжното е, че избирателят на тази въдица се хваща. Ами, драги сънародници, заслужаваме си политиците“.
____________
И, разбира се… „другата гледна точка“. Лошото е, че в коментарите от феновете ѝ се говори за как трябвало да се върне „Белене“. Тия едно си знаят, едно си баят, а вие колкото искате си говорете за демокрация и ценности.
_________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.