Защо повечето българи не усещат по джоба си „икономическия растеж” на държавата ни? Как за три години вече „кьорав” инвеститор не се спира в България? Защо външният дълг на България расте, докато статистиката отчита, че е стопил? Има ли рецепта за оцеляване по време на икономическа катастрофа и срив? По тези и други теми, разговарям с финансовия експерт и доктор на икономическите науки доц. Мика Зайкова, която е и дългогодишен синдикален общественик. Тя бе депутат в съставите на 45-то и 46-то Народно събрание от квотата на ИТН.
- Г-жо Зайкова, може ли обясните на разбираем език за неспециалистите, защо българите не усещат по джоба си „икономическия напредък” на страната ни, за който говорят някои?
- Това се дължи на парадоксите на българската инфлация. Ако непрекъснато се твърди, че от 1-2 години насам инфлацията намалява, то хората очакват цените да паднат и щом на някои и доходите им са увеличени, да могат спокойно да си плащат сметките. Българската инфлация постепенно намалява, дори се приближаваме до 2,5, когато ще можем да изпълним критериите за влизане в Еврозоната. Само че както инфлацията намалява, така паралелно цените на основните стоки и услуги, които ежедневно потребяваме и влизат в издръжката на живота, скорострелно се вдигат и приближават до тези в развитите европейски страни. Съпоставката е фрапираща, тъй като у нас минималната работна заплата е 477 евро - 933 лева бруто, защото от нея се взема данък и осигуровки, а в Германия, Франция и др. минималните заплати са над 2000 евро, но цените там и тук са почти равни.
В България има общо около 3 милиона работещи, от тях
1 милион не могат да си позволят дори 1 седмица почивка,
според Европейската конфедерация на профсъюзите. Т.е. 1/3 от работещите българите не могат си позволят поне седмица отдих. Средният процент на тези хора за ЕС е 15 на сто, а у нас те са близо 30 % и със сигурност сме най-зле и по този показател.
- Какво се случва към момента с цените на храните и на горивата?
- От три години насам с доходите, които получават българите, могат да си купуват най-необходимите – олио, захар, брашно и т.н. 8 пъти в месеца, докато румънците – 13 пъти, а германците – 33 пъти и т.н. КНСБ прави на всеки три месеца статистика каква е издръжката на живота. Тя показва, че през 2023 година се е увеличила с над 360 лева, което е наполовина на една минимална заплата. А само за първото полугодие на т.г. е нараснала със 103 лева, като до края на годината нещата ще се променят коренно по простата причина, че цената на тока расте. В София тя се увеличи с 3,1% понеже е регулирана, на ако излезем на свободния пазар догодина, ще бъде друга. Цената на водата от 1 юли се увеличи средно с 22% в столицата, но в североизточните и др. райони с безводие и мрежови проблеми, ръстът на цената на водата е с над 53 на сто.
- На какво се дължи тази нестабилност и несигурност?
- На това, че всяка година имаме избори през 2-3 месеца и
политическата обстановка е изключително нестабилна, поради което кьорав частен инвеститор не се появява.
Само за три години от 30% преки чужди инвестиции, ние сме вече се сринахме на нула. В бюджета ни от заложени около 10 милиарда за ремонти на пътища, водопроводи и др., са използвани само 4,4%. Тази година пропиляхме милиарди от бюджета за субсидии на който трябва, и на който не трябва за предизборни цели. Гласуват се безумни закони, наредби, правилници и мерки и се харчат ей така пари на ангро. Най-големият бич за благосъстоянието на българския народ, е корупцията по високите етажи, картелните споразумения и спекулата.
- Можете ли да посочите конкретни примери?
- М.г. едрите търговски изкупуваха млякото от производителите по 90 ст. за литър, тази година за 50 стотинки, а то стига до купувачите с цена от около 3,50 лева, в зависимост от магазините, от градовете и т.н. Практически децата ни ядат сирене без мляко, кашкавал без мляко, колбаси без месо, които вече струват скъпо и прескъпо. Това се дължи не само на лакомията за печалби на спекулантите. А и на корупцията по високите етажи.
Изборите например изискват едни плащания кеш, които могат да дойдат само от бизнеса. Горкият бизнес!
От една страна токът му расте и едва диша, от друга държавата му обира цялата печалба и той не може да направи никакви инвестиции, обнови с висока добавена стойност. Ето затова нашият износ катастрофално намалява, всекидневно фалират малки и средни фирми. За три години са фалирали около 14 000 дружества, които не могат да издържат.
- Смятате, че бизнесът е в незавидно положение?
- За да съществува, той е принуден да плаща кеш. Това са отвратителни неща. Но най-страшно е, че България, която хранеше половин Европа със своето земеделие, вече не може, внася отвън продукти, защото управляващите умишлено го затриват.
- Защо мислите така?
- Първо, защото има известна дискриминация в квотното разпределение за земеделските производители, както по отрасли, така и по отношение на самите страни членки в съюза. Второ, неефективно е разпределението на парите в нашата държава. Тук се плаща на декар, на глава добитък, а не добив и на реализирана продукция. Нашите земеделски стопани са хванати в мъртва хватка. Политиците убиват нашето земеделие. Съсипват го пожари, наводнения и градушки. Но най-вече спекулантите и тарикатите, които злоупотребяват със средствата, които идват от ЕС.
Досега другите държави усвоиха по над 70 на сто от евросредствата, които им се дават, а ние дотук сме взели само 1 транш от полагащото ни се!
Вторият, който беше включен като приход в бюджета ни, няма да дойде, защото нямаме реформи, а всички сектори в икономиката ни се нуждаят от промени. Припомням и това, че 40 на сто от излизащите от „задължителното средно образование” са неграмотни. Също така, че българите дават над 55 на сто от своите доходи за здравеопазване, въпреки че са здравно осигурени. Но не получава качествена услуга, защото липсват специалисти. Нашите медсестри са на средна възраст над 70 години, а повечето от лекарите са около 60-те. Това е защото нямаме политика, визия за развитие на отделните сектори.
- Има ли изобщо някаква визия за развитие на България?
- Политиците да дават големи заплати на своите хора и да ги назначат на места, на които нищо не се работи. Това е възмутително и контрапродуктивно. Нашата икономика се движи на автопилот, без взор за никаква крайна дестинация, което означава към катастрофа. В НС никой нищо не прави, не могат да сформират работеща изпълнителна власт. Да не говорим за реформи, които не могат да се правят от служебни правителства и във време, когато ходим на избори през 2-3 месеца. Ако сами не се извадим от това блато, няма как да ни помогнат нито американските избори, нито европейските.
- Не е ли радостно, че държавният дълг бил намалял, според статистиците?
- Тази сума е динамична. Имайте предвид, че се говори само за външния дълг на държавното управление. През април платихме един борч, но взехме друг. Всеки месец продаваме държавни ценни книжа и това е вътрешен дълг, който вече е 1 милиард и 300 милиона лева. За да има кой да купува тези книжа, ние увеличаваме доходността. Работата е там, че тези книжа са краткосрочни – за по 3 години и след това време ще ни „цъфне” един борч, който да се чудим как ще плащаме.
По отношение на външния дълг, то
ние сме страната в ЕС с най-бързо увеличаващ се външен дълг с твърде високи лихви по него от 8,5% до 11%.
Дългът се увеличава, но това ще се види в началото на следващата година. Тук трябва да призная, че каквото и да говорим за Бойко Борисов, той успяваше да задържа външния дълг на ниски нива. Факт е и, че от три години нямаме никаква инвестиция в инфраструктурата.
- Как да харчи българинът, за да оцелее в тези смутни времена?
- Българинът е поставен в такова менгеме, че 80 на сто трудно си покриват месечните разходи. Бих ги посъветвала да работят, за да могат да си плащат сметките. Също така е важно да гласуват, защото
ако не стабилизираме политическата обстановка, всичко ще е напразно и катастрофата ни ще е пълна.
Нещата могат да се променят към добро, ако хората от бизнеса се опълчат най-после и обявят: „Стига толкова, вече няма да плащаме рекет”. Ако спре рекета и спекулата, бизнесът може да се стабилизира и да инвестира в добавена стойност.