В този приятен последен ден на месец юли, в който изпращаме първата част на лятото и мързеливо преливаме в август – следобеда на годината – ще хвърлим едно око на последните няколко събития, които бяха проспани в следобедна дрямка.
Синодът каза – по повод откриването на Олимпийските игри – че християнският свят бил… съблазнен. По-точно: „… целият християнски свят беше смутен, съблазнен и оскърбен от представлението при откриването на XXXIII Летни олимпийски игри във Франция“.
Вижте сега… аз също съм от християнския свят, само че, много моля да не ме слагате в тоя странен общ знаменател, щото аз съблазнен не съм се почувствал точно от откриването на Олимпийските игри. Ако вие нещо… нали… това си е ваша работа, аз съблазнен не съм. Сигурно и повечето християни не са били.
Знам, че сега е много модерно да си религиозен; особено много е модерно в средите на ония, дето доскоро викаха, че религията е опиум за народа, ама някои християни сме чели Библията, и то не както дяволът чете Евангелието, а като хората – знаеме какво пише и в Стария, и в Новия Завет, че и проповедта на планината сме чели няколко пъти и знаем къде и как е описано Християнството, и знаем какво означава да не съдиш, за да не бъдеш съден; както и обичай ближния (без да питаш тъпотии, като: „ама и тоя ли ближен, бе, тоя ме дразни?!“). Та, знам, че е модерно да си религиозен сега, все едно си сингапурски фен на Манчестър Юнайтед, дето току що е открил, че Манчестър Юнайтед съществува, ама християнството по принцип е нещо бая по-мащабно от това да си постоянно обиден на нещо или… съблазнен.
А мога да приложа и цял списък с неща, от които синодът все още не се е сетил да се обиди или възмути. Например: насилието над жени и поредната пребита и в кома (този път в Перник). В тоя списък можем да сложим и езикът на омразата от политиците. Можем да сложим и най-високата в ЕС смъртност. Можем да сложим бедността. Абе, много неща можем да сложим в списъка с неща, от които синодът все още не е казал, че се е възмутил.
Човек би си помислил, че само по най-лесните „поводи“ залитат да се възмутят.
А за възмущение от войната на путин срещу децата, жените и жилищните сгради на Украйна – да не чакаме възмущение, че ще си умрем недочакали.
____________
Понеже пожарите бяха малко, та започнаха и заводи да гърмят. Ако помните случая Гебрев… много мирише на подобен сценарий. Ама той заводът бил за фойерверки. Мхм…. Добре. Баш. Нищо общо няма с братушките, дето се заканиха да отмъщават заради помощта за Украйна. Сега имало взрив и в завода „Терем” в Костенец, който е военен завод. Сигурно и това няма нищо общо. Едно време прокуратура и правителство не можаха да намерят руска (или каквато и да било) следа. Сега служебното правителство (казват злите езици) било на същите. Та не чакайте със затаен дъх разкрития.
____________
Вчера партия „И Така Нататък“ и остатък от партия „Веселие“ обсъдиха бъдещето на републиката. Нямат различия – против ГМО джендърите са.
____________
Междувременно, конституционният съд ви каза, че ще гледате съдебна реформа през крив макарон. От Брюксел таман ни казаха, че НАЙ-ПОСЛЕ сме направили нещо добро в тая посока и… няколко дни по-късно КС върна нещата в първи клас.
Понеже се чудите кво ви бърка тая реформа; и колко по-важно ви е например някой да ви даде повече пари, ще обясним, че нещата (баш тия двете) са силно свързани. Като няма реформа, мафиотите не само че не са в затвора, ами и държат бизнесите. И не само, че държат бизнесите, ами и не пускат конкуренция. Че и крадат малкото честни бизнеси от собствениците им. Вие, уважаеми служители, ще получавате заплата под формата на жълти стотинки, колкото да не умрете от глад, а мафията ще продължава да ви държи живота в ръцете си. защото няма кой да им държи сметка на тях.
КС постанови, че главният прокурор е нещо като римски император – демек, над закона, не подлежи ни на контрол, ни на отчет. Което значи, че, ако недай си Боже, някой лош чичко с много пари го съблазни (както олимпийско откриване съблазнява синод) и той се поддаде на съблазънта… ще стане много лошо.
Или, ако примерно (просто си разсъждаваме сега) едно (въображаемо, нали…) статукво, което е здраво циментирало фигури от подземния свят в държавните структури, реши да сложи свой човек на поста главен прокурор/римски император, тогава не само той става недосегаем, но също така и неговите приятели и „работодатели“, които са го инсталирали на поста. И ще им връща услуги. И те ще държат бизнеса в страната. И ще са ви работодатели. И вие ще получавате заплата, колкото да не умрете от глад. А, ако някой от тях се надруса и ви прегази на улицата, ще се обади на неговия човек и ще се прибере необезпокояван по живо по здраво. Да не кажем и че вие ще сте виновни, че сте му изцапали колата.
Така законът – добър или лош – ще важи само за вас; за други – не. „Ама то и сега е така“, ви чувам да казвате… Е, именно, де. То затова искахме да се случи реформа, за да спре да бъде като досега.
Затова беше хубаво да се случи съдебната реформа, ама нейсе… тя нали не ви е важна и без това.
___________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.