Свети Ерм бил един от седемдесетте апостоли на Иисус Христос. Името му се споменава в посланието на свети апостол Павел до римляни, където в края на писмото си апостолът изпраща поздрави до видни членове на църквата в имперската столица.
Според църковното предание Ерм бил епископ във Филипи (древен град северно от гръцкия град Кавала), а според други - във Филипопол (днес Пловдив). Той написал книгата "Пастир", в която говори за устройството и мисията на Църквата. Завършил мъченически живота си.
Свети мъченик Ермий живял в град Комана, област Кападокия, Мала Азия, а пострадал за вярата си в Иисус Христос по времето на император Антонин Пий (138-161 г.). Ермий служил в римската войска и се отличил с храброст. Затова, както и поради благия си характер и жертвоготовност като християнин, той бил на почит сред гражданите независимо от тяхната вяра.
А когато в Комана започнали гоненията срещу християните, Ермий проявил мъжество и не се скрил от преследване. Сред първите заловени последователи на Христос в града бил Емрий. Независимо от големите му заслуги към империята и от почтената му старост той бил доведен под стража при управителя Севастиан, който му заповядал да принесе жертва на идолите. Светецът обаче, твърд и непоклатим, отказал да предаде своя Бог и да принесе жертва на езическите божества. С кротостта, която го отличавала, той отговорил на увещанията на Севастиан: "Би било много глупаво, почитаеми господарю, да оставим светлината и да живеем в тъмнина, да изоставим истината и да прегърнем лъжата, да се отречем от живота и да предпочетем смъртта. Така че наистина е немислимо в края на живота си да загубя тези ценни блага".
Тогава управителят, разгневен, заповядал, след като го изтезавали жестоко, да го обезглавят. Това се случило в 160 г.