"Обичам туризма, но не обичам туристите" – такива изказвания могат да се видят в специализирани чатове и групи по темата "туризъм". Всъщност само преди два века хората са се придвижвали в пространството масово единствено при война, природен катаклизъм или за търговия.
Кога и защо става толкова привлекателно да се пътешества? Защо понякога обсесията е такава, че хората вземат кредити, които не могат да върнат, само за да пускат снимки в социалните медии от екзотични места?
Говорим със специалисти – проф. Лина Анастасова от Бургаския свободен университет, за т.нар. "социология на туризма", с доцент Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, с Пламен Димитров – за т.нар. "винен туризъм", "фестивален туризъм" и др., със социоложката Мира Радева и с журналистката Теодора Станкова – организатор на фестивал за литература и турист със завиден стаж, предаде БНР.
Румен Драганов разказва за началото на явлението в исторически план, както и за бума на масовия туризъм в България, особено след Втората световна война. Припомня ни известните хотели в миналото в София и България, и обръща внимание, че днес легловата база в страната ни е около 2,5 милиона легла, което е хубаво, но крие и рискове, особено с оглед намирането на работна ръка.
Професор Лина Анастасова споделя неща от летните практики особено край морето, а Мира Радева обяснява т.нар. "поклоннически туризъм" и говори за нуждата от пътувания в екзистенциален и личен план. Пламен Димитров и Теодора Станкова обясняват някои сегменти в типологията на туризма, като "винения", "културния", "фестивалния" и др. туризми, подчертавайки, че обособяването е по-скоро фиктивно, защото в основата си се касае за дълбоко свързани явления.
Събеседниците обръщат внимание и на опасностите от обсесия, характерни за всяко масово човешко увлечение, и призовават за разум и планиране на пътешествията.